Клайв Къслър - Медуза

Двамата щурмуваха масата.

Един истински човек би залегнал, или побягнал. Но системата от камери, прожектори, микрофони и компютри, представляваща същността на холографската проекция, не притежаваше човешки инстинкти.

Фигурата сякаш замръзна. Само чертите на лицето ѝ се промениха и двамата се стъписаха, когато Жената-дракон се превърна в мъж с разярен поглед, носещ ален копринен шал, а после в поредица от страшни мъжки и женски лица. Накрая последното лице се разми и се разпадна на облак от въртящи се искрящи прашинки.

Когато Остин и Дзавала се удариха в масата и я преобърнаха, на мястото на фигурата вече имаше само празно пространство. Двамата мъже се изправиха на крака и видяха Пелпс да стои под светлината на прожектора, където се намираха преди секунда. Револверът му сочеше към тях.

– На шефа това няма да му се хареса – каза той провлачено.

– Да, предполагам – отвърна Остин. – Много жалко!

Ъгълчето на устата на Пелпс се повдигна лекичко.

– Какво казваше за ваксината и вируса? – попита той.

– Правителствата на Китай и САЩ работеха тайно за създаването на ваксина, която ще спре смъртоносния вирус, но хората на твоя шеф откраднаха лабораторията.

– Знам всичко за нея – каза Пелпс. – Аз съм този, който отвлече проклетото нещо.

– Ако това е истина – каза Остин, – значи знаеш къде се намира. Помогни ни да си я вземем обратно от тези клоуни.

– Не се шегуваше, когато каза, че вирусът ще достигне до Съединените щати, нали?

Остин го погледна право в очите.

– Ти как мислиш, Пелпс? Кажи ми!

– Не е важно какво мисля, а какво знам – каза той. – Семейството ми е тук – добави той след кратка пауза.

– Нищо не може да ги предпази от болестта – обясни Остин. – Не трябва да допуснеш това да се случи.

– Няма, но трябва да го направя по моя начин. Аз винаги работя сам.

Пелпс дочу още изстрели и викове в далечината и обърна глава в посоката, от която идваха.

Той бръкна в джоба на ризата си, извади ключовете за белезниците и ги остави на пода. После откачи кобура от колана си, пъхна револвера вътре и навеждайки се към пода, го плъзна към един ъгъл. Секунда по-късно, изчезна в сенките.

Когато миг по-късно лампите в склада светнаха, от Пелпс нямаше и следа. Кейт Лайънс държеше в една ръка ръчката за включване на светлините, а в другата пистолет. Щом видя Остин и Дзавала, тя се затича към тях.

– Добре ли сте, момчета? За Бога, Джо, изглеждаш ужасно! Съжалявам, че закъснях. Чаках подкрепление. В момента претърсват сградата, но мисля, че всички са се измъкнали. Някой ще ми каже ли какво става?

Остин вдигна ключовете от пода, отключи белезниците си и направи същото с тези на Дзавала. После прибра своя безценен „Боуен”.

– Ще ти разкажем каквото знаем, докато пътуваме към Вашингтон – каза Остин и закачи кобура на колана си. – После искаме да си поговорим с агент Ю.

След като отведе Дзавала до Фолс Чърч, Чарли Ю се върна в Централата на ФБР. Там той поговори с един агент от Звеното за борба с азиатската престъпност, като търсеше информация, която да предаде на своите работодатели. Като член на една от най-големите престъпни организации, Ю изпитваше извратено удоволствие да се мотае из коридорите на най-влиятелната полицейска сила в света. Той все още се намираше в сградата „Хувър”, когато Кейтлин Лайънс му се обади и го попита дали може да се видят и да пийнат в един бар в Джорджтаун. Ю веднага прие предложението. Кейтлин беше добър източник на вътрешни клюки, а също беше и много привлекателна.

Той слезе с асансьора до подземния паркинг и тръгна към колата си. В този момент Лайънс се показа иззад една бетонна колона.

– Здравей, Чарли – каза тя.

Ю ѝ се усмихна до ушите.

– Да не би да не съм разбрал? – каза той. – Мислех, че ще се срещнем в бара.

– Реших да ти спестя разкарването. Вероятно си уморен след като изпрати моите приятели Джо и Кърт на сигурна смърт.

Ю запази усмивката на лицето си, което му струваше известно усилие и бръкна с ръка в сакото си.

– Здравей, Чарли. Как си?

Дзавала изскочи зад него.

– Джо! – Каза Ю. – Радвам се да те видя. Каква прекрасна изненада...

– Изненадан си, че все още съм жив?

– Какво!? Не знам за какво говориш, Джо. Предполагам, че сме се изгубили в склада.

Ръката на Ю се движеше под сакото му по начин, който би се сторил нормален за необучено око.

– Хайде да се обзаложим, Чарли – каза Дзавала. – Залагам пет долара, че Лайънс ще пробие дупка в задната част на черепа ти, преди да успееш да извадиш пистолета от кобура.