Клайв Къслър - Медуза

– Чувствам, че днес ми върви – каза тя. – Направи ги десет.

Катлийн хвана пистолета с двете си ръце.

– Бавно свали сакото си и го пусни на пода – каза Дзавала.

Ю изпълни нареждането. Дзавала се приближи, за да му вземе оръжията. Не само това, което висеше под мишницата му, но и другото на колана. Докато го претърсваше, Дзавала откри къс нож с двойно острие, закачен на глезена му.

– Хайде да се повозим, Чарли – каза той.

Дзавала вдигна ръка във въздуха, сякаш спираше такси. Включиха се фарове. Една кола се появи от нищото с рев. Гумите ѝ свиреха по бетона. Колата наби спирачки само на няколко сантиметра от Ю. Дзавала извади една ролка тиксо, завърза китките на Ю зад гърба му, залепи лепенка на очите му, а после направи същото и с устата. После го принуди да седне на задната седалка и двамата с Лайънс се настаниха от двете му страни.

Групата пътува мълчаливо в продължение на половин час. Щом колата спря, накараха Ю да излезе и да се качи по няколко стълби. Сложиха го да седне на един стол и му свалиха лепенките от очите и устата. Той огледа скромно обзаведената стая.

– Къде сме?

– В една секретна квартира на ФБР – отговори Лайънс.

Тя седеше от другата страна на неголяма правоъгълна маса. Дзавала седна до нея и загледа Ю. По окървавеното му лице нямаше и следа от обичайната му ведрост. Срещу Джо седеше мъж с прошарена коса, чиито очи се бяха впили в Ю като сини лазери.

– Името ми е Кърт Остин – каза мъжът. – За кого работиш?

– За Китайското управление за държавна сигурност – отвърна Ю.

Остин въздъхна и погледна Лайънс.

– Чарли – каза тя, – помниш ли когато бяхме на стрелбището и ти показах колко добре стрелям? – Кейт вдигна пистолета от скута си и го насочи към Ю. – Отговори на въпроса на Кърт, иначе ще ти пробия трето око.

Ю преглътна шумно.

– Работя и за триадата „Пирамид” – добави той.

Остин ѝ направи знак да свали пистолета.

– Какви са ти задълженията? – попита той.

– Не съм напускал бандите – каза Ю. – Аз съм изпълнител от висок ранг. Не взимам решенията. Само следвам заповеди.

– Кой ти заповяда да заведеш Джо в склада на фабриката за курабийки?

– След като се отби в моя кабинет, докладвах за посещението му. Обикновено говоря със следващия по ранг над мен. По-нагоре нямам достъп. По този начин, ако някога ме спипат, ще съм ограничен в това, което мога да изпея. Но този път, разговарях с най-големия шеф.

Остин си спомни за нападението над „Бийб”.

– Ти си в триадата от много време – каза той. – Какво знаеш за един тип с обръсната глава и много лош нрав?

Ю мигна изненадано.

– Звучи ми като Чанг – каза той, – този, с когото разговарях. Той ръководи световната мрежа от банди като например „Призрачните дяволи“. Познавате ли го?

Остин не отговори на въпроса.

– Кои са другите лидери? – попита той.

– Хайде, Чарли – каза Кейтлин Лайънс нетърпеливо, след като Ю се поколеба да отговори, – ние знаем, че Уен Ло е лицето на „Пирамид”.

– Може би – каза Ю. – Да, предполагам.

– Разкажи ми за Пелпс – настоя Остин. – Той ръководеше бандата в склада.

– „Призрачните дяволи“ са местна вашингтонска банда. Срещат се във фабриката за курабийки. Там пристигаха и по-важните заповеди от шефа. Никога не се знае дали ще е мъж, или жена. Но холограмата е много впечатляваща, нали?

Ю се огледа, видя безизразните погледи на хората около себе си и усмивката му се скри.

– Добре – каза той и се завъртя неспокойно на стола, – Пелпс е наемник. Не знам много за него, той идва и си отива. Изпълнява важни задачи за Триадата.

– Не е ли необичайно чужденец да бъде толкова високо в йерархията? – попита Остин.

– Висшето ръководство не се доверява напълно на хора, които не са китайци. Дори един на друг си нямат доверие, ето защо използват холограми. Чрез тази технология могат да се появят във всяка точка на света и да издават заповеди, без да се налага да присъстват физически.

– Защо шефовете ти поискаха да отвлекат Джо и мен?

– Не ви харесват. Казах на Пелпс, че си играем с огъня, като отвличаме хора от голяма държавна агенция като НАМПД. Той отвърна, че няма значение, заповедите идвали отгоре. Надяваха се, че и двамата ще се появите по едно и също време, но Джо послужи за примамка.

– Защо бяхте толкова сигурни, че ще успея да го открия?

– Пелпс щеше да ти се обади, да каже, че е федерален агент и да ти даде координатите. Явно не си получил съобщението.

– Не, не съм.

Тогава Остин изстреля един съвсем страничен въпрос.