Клайв Къслър - Медуза

– Бордовият дневник на „Принцес” би бил интересно четиво – предположи Пол Траут.

– Опитах да го открия чрез харвардската библиотека „Уайднър” – каза Лий. – Търсенето ме отведе до Ню Бедфорд. Един местен антиквар на име Бримър каза, че може и да успее да открие книгата, но трябваше да се връщам и затова зарязах тази история.

От пилотската кабина долетя гласът на пилота.

– Имаме разрешение за излитане. Когато сте готови...

– Благодаря ви, доктор Лий – каза Остин. – Простете, че трябва да прекъснем разговора, но наистина трябва да тръгваме.

– Искам да дойда с вас! – заяви тихо, но твърдо тя.

– Не е възможно! – отвърна Остин. – Ще сме в непрекъснато движение и играта може да загрубее. Джо получи информация, според която една китайска Триада, на име „Пирамид”, може да е замесена във всичко това.

– Триада ? – Лий бързо се съвзе от изненадата. – Защо една Триада би се интересувала от създаването на ваксина?

Дзавала отговори на въпроса.

– Защото тя е разработила вируса като част от план за дестабилизиране на китайското правителство – обясни той. – Вашата ваксина щеше да провали плановете им. Трябвало е да поемат контрол върху лабораторията, за да не позволят на друг да я прилага.

– Невероятно! – възкликна Сонг Лий. – Но се връзва със събитията. Правителството се бои до смърт от евентуално социално недоволство. Затова потушава всеки опит за протест. Това е още една причина да ме вземете с вас. Трябва да бъда част от всеки опит да се спре нещо, започнато от мои сънародници. Аз съм запозната отблизо с цялата изследователска програма, а и може да има някаква връзка с остров Понпей.

Остин погледна миришещите на пушек дрехи на Лий, които очевидно не беше сменяла, откакто е напуснала Боунфиш Кий.

– Ще пътувате без много багаж, доктор Лий. Можем да ви дадем четка за зъби, но нищо повече.

– Ще я приема, а и мога да си купя дрехи, щом пристигнем.

Остин се облегна и скръсти ръце. Въпреки строгото си изражение, той се наслаждаваше на смелостта на Сонг Лий.

– Добре, доктор Лий! Имате трийсет секунди да ни убедите.

Тя кимна.

– Сигурна съм, че синята медуза, която лабораторията използваше в своите изследвания, е била част от древен метод за лекуване, приложен върху екипажа на „Принцес”. Ако успеем да открием мястото, на което се е случило, ще намерим и лабораторията.

– Шансът е много малък, доктор Лий.

– Знам, господин Остин, но все пак е нещо. В момента нямаме нищо друго. Моля ви, не ми казвайте, че ще е по-опасно от мангровите гори на Флорида, където бях отвлечена и почти убита.

Джо се засмя тихичко.

– Дамата е права – каза той.

Остин се обърна към семейство Траут.

– Вие какво ще кажете? – попита той.

– Мислех да предложа на доктор Лий да отседне при леля Елизабет на остров Кътихънк, докато опасността премине – каза Пол.

Гамей се разсмя.

– Познавам леля Лизи! Тя ще побърка тази клета жена с нейните безкрайни приказки за сладко от морска слива.

– Гамей е права за Лизи – съгласи се Пол, – а доктор Лий е права, че опитът ѝ в работата на лабораторията може да е от полза. Знам, че обичаш да се подсигуряваш.

Всички в НАМПД знаеха, че смелостта на Остин граничи с безразсъдството. Но тези, с които работеше, като семейство Траут, знаеха, че рисковете, които поема, винаги бяха премерени. Той приличаше на онези любители на хазарта от едно време, които са имали не един, а два пистолета в ръкавите си.

Остин вдигна ръце във въздуха.

– Добре, убедихте ме, доктор Лий! – Той се свърза по интеркома с пилотската кабина. – След пет минути ще сме готови да излетим – каза той на пилота.

Гамей попита:

– Какво искаш да правим, докато вие сте в Микронезия?

– Свържете се с лейтенант Кейси и му предайте, че доктор Лий е отлетяла с нас. Намерете и приятелката на Джо във ФБР и я осведомете. – Той направи кратка пауза и после каза: – Вижте дали ще успеете да откриете бордовия дневник на „Принцес”.

– Ще започнем с Перлмутер – отвърна Пол.

Семейство Траут пожелаха успех на приятелите си и слязоха от самолета. Те наблюдаваха как елегантният „Ситейшън Х” поема своя път към небето.

Пол се загледа в оцветените в розово облаци.

– Червено небе сутрин – каза той, – моряците трябва да внимават.

– Хората спряха да вярват в подобни неща още с изстрелването на първия метеорологичен сателит, капитан Кураж – засмя се Гамей.

Пол беше трето поколение рибар и познаването на времето се предаваше в семейството му от баща на син. Гамей обаче се дразнеше, когато Пол се връщаше към миналото си аз.