Клайв Къслър - Медуза

Той се усмихна лекичко и каза:

– Бурята си е буря.

Тя го хвана за ръката и отвърна:

– Облечи си дъждобрана. Все още не си виждал буря, която може да се сравни с изкарването на Перлмутер от леглото.

Жулиен Перлмутер обикновено работеше до късно и спеше до обяд. Затова, когато телефонът до голямото му водно легло звънна като камбана на кораб и събуди уважавания морски историк от дълбокия му сън, обичайният му мек глас прозвуча доста рязко.

Пухкавата му ръка се пресегна към масичката до леглото и вдигна слушалката на стария френски телефонен апарат. Той я долепи до ухото, по-зашеметен от нокаутиран боксьор, и избумтя:

– Жулиен Перлмутер е на телефона. Ако обичате обяснете накратко какво искате, по дяволите! И дано имате основателна причина да ми се обаждате в този безумно ранен час!

– Добро утро, Жулиен – отвърна спокоен женски глас. – Надявам се, че не съм те събудила.

Червеното му изопнато лице, почти скрито под гъстата прошарена брада, се отпусна и омекна. Небесносините му очи заблестяха топло, а под чипия нос се появи радостна усмивка.

– Добро утро, скъпа моя Гамей! – измърка Перлмутер. – Разбира се , че не си ме събудила. Намирах се в онази прекрасна фаза между съня и събуждането, и си мечтаех за закуската.

Гамей се засмя лекичко. Рядко се случваше сто и осемдесеткилограмовият Перлмутер да не мисли за храна.

– Радвам се да го чуя, Жулиен, защото с Пол бихме искали да минем да те видим. Ще ти донесем нещичко.

Перлмутер облиза устните си.

– Ще сложа кафе – каза той. – Знаете къде живея.

Той стави слушалката и седна в леглото, което беше разположено в нишата на огромна стая, която играеше ролята едновременно на спалня, всекидневна и работен кабинет. Домът на Перлмутер се намираше в една старинна постройка зад две къщи, обвити в лози, само на няколко пресечки от дома на семейство Траут. Лавиците, които покриваха стените от пода до тавана, се огъваха от тежестта на хилядите томове. Стотици книги бяха натрупани върху столове и маси или на опасно наклонени купчини по пода, и дори скриваха краката на водното легло.

Първото нещо, което Перлмутер виждаше, щом отвореше очи, беше това, което повечето експерти смятаха за най-богатата колекция от историческа корабна литература, съществувала някога. Студентите от цял свят позеленяваха от завист заради това книжно богатство. Перлмутер постоянно отказваше на музеи, които го молеха да дари книгите си на техните библиотеки.

Перлмутер облече халат на златни и червени шарки върху виолетовата си копринена пижама и нахлузи меки кожени пантофи на краката. После отиде до кухнята да приготви кафе, специална селекция от Папуа Нова Гвинея. След като си изми очите и зъбите, си сипа от силното, шоколадово кафе в любимата си старинна порцеланова чаша „Лимож”. Една глътка от силната напитка го върна към реалността. Беше вече напълно свеж, когато се чу звънецът на вратата. Перлмутер отвори и усмивката му се стопи при вида на надписа „Дънкин Донътс” върху кутията в ръцете на Пол. Той се дръп-на рязко назад като вампир, на който са предложили чесън и инстинктивно понечи да тръшне вратата. В този момент обаче Траут отвори капака на кутията.

– Шегичка! – каза Пол с дяволита усмивка.

– Купихме тези лакомства от един магазин на ъгъла – обясни Гамей. – Пушена шотландска сьомга, палачинки, хайвер и пресни кроасани. Не могат да се мерят с твоите кулинарни постижения, но решихме, че едва ли ще ти се готви толкова рано сутринта.

Перлмутер се хвана за сърцето и въздъхна с облекчение. След това покани гостите си да влязат.

– За момент ви повярвах – каза той, връщайки си обичайното весело настроение. – Очевидно сте прекарали твърде много време с онзи млад нехранимайко Остин. Къде се подвизават Кърт и Джо сега? Последното нещо, което чух за тях,е, че се спускат на дъното на морето с копие на една батисфера.

– В момента пътуват към Микронезия – каза Гамей.

– Микронезия? – попита той. – Това е едно от местата, които искам да посетя. Дочух, че там отбелязват важните събития с празници, на които се предлагат огромни количества храна.

Перлмутер покани двамата си гости в кухнята, където им сипа кафе от Нова Гвинея и сервира закуската в три порцеланови чинии. Седнаха около полираната кухненска маса, едно от малкото места в дома му, които не бяха затрупани с книги.

– Съжалявам, че ти се обадихме толкова рано – започна Пол, – но трябва спешно да открием нещо. Опитваме се да намерим бордовия дневник на един китоловен кораб от Нова Англия от 1848 г. Името на кораба е „Принцес”. Надявахме се, че ще можеш да ни кажеш откъде да започнем.