Клайв Къслър - Дракон bg

Вътре бе безлюдно, но подът бе целия осеян с пръснати карти, секстанти и други навигационни прибори, които бяха изпадали от отворени шкафове и чекмеджета. Върху един плот лежаха две отворени куфарчета, сякаш собствениците им бяха излезли за малко и всеки момент щяха да се върнат.

Бягството, изглежда, е било паническо.

Стеен разгледа главния пулт.

— Корабът е напълно автоматизиран — каза той на Андерсон.

Главният инженер кимна:

— И още как. Органите за управление се задействат от човешки глас. Тук никой не мести лостове, нито дава нареждания на кормчията за посоката на курса.

Стеен се обърна към Сакагава.

— Може ли да включиш това нещо и да говориш с него?

Роденият в Норвегия азиатец се наведе над компютризирания пулт и в продължение на няколко секунди мълчаливо го разучаваше. След това натисна бързо един след друг два бутона. Лампичките на пулта светнаха и устройството тихо забръмча. Сакагава погледна Стеен с лека усмивка.

— Японският ми е малко ръждясал, но мисля, че ще може да ме разбере.

— Поискай да съобщи състоянието на кораба.

Сакагава избърбори нещо на японски в един малък приемник и зачака с надежда да получи отговор. След няколко мига един мъжки глас отговори в бавен отчетлив тон. Когато той млъкна, Сакагава погледна неразбиращо Стеен.

— Казва, че кингстоновите клапани са отворени и нивото на водата в машинното отделение наближава два метра.

— Заповядай му да ги затвори — рязко изрече Стеен.

След кратка размяна на думи, Сакагава поклати глава.

— Компютърът казва, че кингстоновите клапи са били блокирани в отворено положение. Те не могат да бъдат затворени с компютърна команда.

— Изглежда, че ще имам трудна задача пред себе си — каза Андерсон. — По-добре да сляза долу и да ги затворя. И кажи на този проклет робот да пусне помпите.

Докато говореше, той направи знак на двама от моряците да го последват и те изчезнаха надолу по една стълба, тичайки към машинното отделение.

Един от останалите моряци се приближи до Стеен. Очите му щяха да изскочат от ужас, а лицето му бе бяло като тебешир.

— Сър… открих един труп. Мисля, че е радистът.

Стеен се втурна в свързочната стая. Върху един стол, прегърбен над пулта на радиопредавателя, седеше един почти безформен труп. От човешкото същество, което някога бе стъпило на палубата на „Дивайн стар“, не бе останало и следа. Трупът нямаше никаква коса и ако не бяха напълно оголените зъби, Стеен не можеше да различи дали той гледаше напред или назад. Покъртителният ужас на гледката се допълваше и от това, че кожата на тялото му бе цялата в мехури, а плътта отдолу бе изгорена и отчасти стопена.

Въпреки това нямаше и най-малка следа от прекомерна топлина или пожар. Дрехите му бяха чисти и изгладени, сякаш току-що ги беше облякъл.

Човекът изглеждаше така, сякаш бе изгорен отвътре.

Ужасната воня и шокиращата гледка разтърсиха Стеен до основи. Трябваше му цяла минута, за да се възстанови. След това той бутна настрана стола с отвратителния му собственик и се наведе над радиото.

За късмет циферблатът за радиочестотите бе изписан с арабски цифри. След няколко минути на проби и грешки той откри правилните превключватели и извика капитан Корволд на „Нарвик“.

Корволд се обади веднага.

— Слушам ви, мистър Стеен — отвърна той с официален тон. — Какво открихте?

— Капитане, тук се е случило нещо зловещо. Досега установихме, че корабът е бил изоставен с един труп, този на радиста, който е изгорял до неузнаваемост.

— Има ли пожар на борда?

— Никаква следа. Компютризираната система за автоматично управление е включила само зелените лампички на противопожарните системи.

— Някакви видими причини защо екипажът се е качил на лодките? — попита Корволд.

— Няма такива. Екипажът изглежда е напуснал панически кораба, след като е направил опит да го потопи.

Устните на Корволд се изопнаха. Кокалчетата на ръката му побеляха от силата, с която той стисна слушалката.

— Повтори отново.

— Кингстоновите клапи са били отворени и блокирани в това положение. Андерсон сега работи по тяхното затваряне.

— Защо, по дяволите, им е притрябвало на екипажа да потопяват един здрав кораб с хиляди нови коли на борда? — попита неразбиращо Корволд.

— Ситуацията трябва да се разглежда с известна доза подозрение. Нещо на борда не е наред. Трупът на радиста е ужасен. Той изглежда така, сякаш е бил опечен на шиш.