Клайв Къслър - Дракон bg

Като акула, която се спуска хищно към кървящ от раните си кит, Окинага намали дистанцията на една миля. Отново никакъв опит за изплъзване. Екипажът сякаш бе заспал или бе решен на самоубийство.

Окинага нямаше повече време да си играе на въпроси и отговори. Огромният крилат бомбардировач нарастваше заплашително пред него. Той натисна газта на своя „Мицубиши А6М Зироу“ до краен предел и пикира в кръг. „Зироу“ литна като лястовица. Двигателят „Сакае“, с мощност хиляда сто и тридесет конски сили, го понесе стремително към опашката на „B-29“. След това той се плъзна под гладкото и блестящо тяло на бомбардировача.

Твърде късно картечарят в опашката на самолета забеляза изтребителя и не успя веднага да открие огън. Окинага натисна бутона за стрелба върху лоста за управление и неговият „Зироу“ потрепери, когато двете картечници и двете двадесет и две милиметрови оръдия разкъсаха метал и човешка плът.

Едно леко докосване на кормилото и трасиращите куршуми прорязаха крилото и двигател номер три на „B-29“. Обтекателят бе направен на решето. Той се разкъса и от дупките започна да шурти масло, последвано от пламъци.

Бомбардировачът като че ли замря за момент, след което се наклони на една страна и се понесе, кръжейки надолу към морето.

Едва след сподавения вик на картечаря в опашката и краткия му откос, „Демоните“ осъзнаха, че са атакувани. Те нямаха и най-малката представа откъде бе дошъл неприятелският изтребител и едва бяха успели да се съвземат от изненадата, когато куршумите на „Зироу“ поразиха дясното крило.

Един сподавен вик дойде от Стромп.

— Падаме!

Денингс изкрещя в интеркома, докато се опитваше да хоризонтира самолета:

— Стантън, изхвърли бомбата! Изхвърли проклетата бомба!

Бомбохвъргачът, притиснат от центробежната сила към бомбардировъчния прицел, извика в отговор:

— Тя не може да се освободи, ако не хоризонтираш самолета.

Третият двигател сега бе целия в пламъци. Поради внезапната загуба на два двигателя, и то от една и съща страна, самолетът се бе преобърнал и сега стоеше на едното си крило. Работейки в синхрон, Денингс и Стромп се бореха с органите за управление, като се мъчеха да хоризонтират умиращия самолет. Денингс дръпна назад лоста за газта и изправи бомбардировача, който започна постепенно да пада и губи скорост, от което стомасите на всички се свиха на топка.

Стантън успя да се издърпа с ръце до изправено положение и отвори рязко вратичката на бомбения отсек.

— Дръж го стабилно! — провикна се напразно той.

Нямаше време за нагласяване на бомбения прицел и той натисна бутона за освобождаване на бомбата.

Нищо не се получи. Мощното завъртане на самолета бе заклещило бомбата в тясното й убежище.

С побеляло лице Стантън удари с юмрук бутона, но бомбата упорито не мръдваше от мястото си.

— Заклещила се е! — извика той. — Не може да се освободи.

Като продължи да се бори още няколко минути за живота си, знаейки, че ако оцелееха, те всички трябваше да се самоубият с цианид, Денингс се помъчи да приводни аварийно смъртно ранения самолет в морето.

Почти успя. Оставаха му още двеста фута, за да плъзне „Демоните“ по корем върху спокойното море, когато магнезият в аксесоарите и картера на третия двигател избухна като запалителна бомба и пламъците обхванаха моторната рама и лонжерона на крилото. Лонжеронът падна, като прекъсна кабелите за управление.

Лейтенант Окинага направи остър завой със „Зироу“ и започна да кръжи около поразения „B-29“. Той наблюдаваше черния дим и оранжевите пламъци, които се виеха по синьото небе и оставяха следа, нарисувана сякаш с едно мацване на четката. Той видя как американският самолет се сгромоляса в морето и гейзера разпенена вода, който последва след това.

Окинага направи един кръг, като търсеше оцелели, но видя само няколко плаващи отломки. С приповдигнат дух от това, което щеше да бъде неговия първи и последен боен подвиг, той направи още един вираж около димящата погребална клада, преди да се отправи обратно към Япония и летището, от където бе излетял.

Когато поразеният самолет на Денингс и мъртвият екипаж в него докосна морското дъно на хиляда фута под повърхността, един друг „B-29“, който се намираше на шестстотин мили на югоизток в по-късен часови пояс, се готвеше да измине последната отсечка до целта за бомбардиране. С полковник Пол Тибетс на командния пулт Енола Гей се бе озовал над японския град Хирошима.