Клайв Къслър: Дракон bg

6 август 1945 г.

Остров Шемя, Аляска

В лявата си ръка дяволът стискаше бомба, в дясната — тризъбец и се хилеше самодоволно и ехидно. Видът му можеше да бъде заплашителен, ако не бяха твърде дебелите му вежди и очите с форма на полумесец. Те му придаваха вид по-скоро на сънливо дяволче, отколкото на всяващ ужас сатана, какъвто се очакваше да бъде повелителят на ада. Въпреки това той носеше обичайните червени одежди, неотменните рога красяха главата му, а зад него се извиваше дългата му островърха опашка. Необичайното тук бе, че пръстите на краката му, с дълги и извити като на хищник нокти, бяха сграбчили едно златно кюлче, на което пишеше „24К“.

От горната и долната страна на оградената с кръг фигура върху фюзелажа на бомбардировача „B-29“ бяха изписани с черни букви думите „Демоните на Денингс“.

Самолетът, наименуван в чест на командира и екипажа му, стоеше като самотен призрак под плътната завеса дъжд, която вятърът носеше на талази над Алеутските острови по пътя си от Берингово море на юг. Сноп светлина от няколко преносими прожектора осветяваше пистата под отворения търбух на самолета и фигурите на сновящия насам-натам наземен персонал хвърляха пробягващи сенки върху лъщящото алуминиево тяло. Призрачността на сцената се усилваше от ярките светкавици, които пронизваха тъмнината над самолетната писта с обезпокояваща честота.

Пъхнал ръце дълбоко в джобовете на коженото си пилотско яке, майор Чарлс Денингс се бе облегнал на една от двойните гуми на десния колесник и наблюдаваше суетнята около неговия самолет. Целият участък около пистата бе отцепен и в него кръстосваха въоръжени патрули на военната полиция и кучета пазачи от корпуса „К-9“. Един малък снимачен екип регистрираше събитието. С неспокоен трепет майорът наблюдаваше как дебелата бомба бе внимателно вдигната с лебедка в преустроения бомбен отсек на „B-29“. Тъй като бе твърде голяма за приземния клиренс 1 1 Клиренс — разстояние между най-ниската точка на самолета и повърхността на пистата. — Б.пр. на бомбардировача, тя трябваше да бъде вдигната от една шахта.

Въпреки че имаше зад гърба си две години служба като един от най-добрите пилоти на бомбардировачи в Европа, с над четиридесет мисии в сметката си, очите му никога не бяха съзирали подобно чудовище. Тя му изглеждаше като гигантска, надута до пръсване футболна топка с нелепи стабилизатори, разположени под прав ъгъл в единия й край. Облото й балистично тяло бе боядисано в светлосиво и бе хванато през средата със скоби, които отдалеч приличаха на огромен цип.

Денингс изпитваше боязън от това нещо, което той трябваше да пренесе на близо три хиляди мили разстояние. Предишния следобед учените от Лос Аламос, които сглобиха бомбата край самолетната писта, бяха инструктирали него и екипажа му. На младите хора им бе показан филм за опитната експлозия в Тринити, който ги накара да онемеят при вида на ужасната детонация на едно-единствено оръжие, което притежаваше достатъчна мощ да срине до основи цял град.

Той постоя там още половин час, докато не затвориха вратите на бомбения отсек. Атомната бомба бе натоварена и застопорена, самолетът — зареден с гориво и готов за излитане.

Денингс обичаше самолета си. Горе във въздуха той и голямата сложна машина се сливаха в едно цяло. Той бе мозъкът, а тя тялото на един общ организъм, който той никога не можеше да опише. Долу на земята нещата бяха съвсем други. Осветено от ярките прожектори и обливано от проливния дъжд, който бе станал леденостуден, призрачното сребристо тяло на красивия бомбардировач му изглеждаше като негова гробница.

Той прогони болезнената мисъл от главата си и забърза през дъжда към една барака Куонсет 2 2 Куонсет — сглобяема военна барака. — Б.пр. за последен инструктаж на екипажа. Влезе вътре и седна до капитан Ърв Стантън, бомбохвъргачът, кръглолик веселяк с големи, извити надолу мустаци.

От другата страна на Стантън, с изпружени напред нозе и лениво отпуснал тяло върху стола, седеше капитан Морт Стромп, вторият пилот на Денингс. Той бе самодоволен южняк, който се движеше с бързината на трипръст ленивец. Непосредствено зад него седеше лейтенант Джозеф Арнолд, навигаторът, както и командирът от военноморските сили Ханк Бърнс, който бе оръжеен инженер и щеше да отговаря за бомбата по време на полета.