Клайв Къслър - Дракон bg

Началото на инструктажа бе дадено от един офицер от разузнаването, който свали покривалото от едно табло и показа въздушни снимки на целите. Главната цел бе промишленият район на Осака, а резервната, в случай на плътна облачна покривка, бе историческият град Киото. Посочени бяха и посоките за подхождане към целите за бомбардиране, през което време Стантън спокойно си водеше записки.

Един офицер от метеорологичните служби извади синоптични диаграми и прогнозира лек насрещен вятър с разкъсана облачност над целите. Той също така предупреди Денингс да очаква турбулентност над северна Япония. За още по-голяма сигурност преди един час бяха излетели два самолета „B-29“ с цел да разузнаят напред и да докладват визуалните си оценки за времето по маршрута на полета, както и за облачната покривка над целите.

Денингс взе думата, докато раздаваха предпазни тъмни очила.

— Няма да ви изнасям окуражителни речи, както правят треньорите в съблекалнята преди състезание — каза той и забеляза широките усмивки на облекчение по лицата на екипажа му. — В рамките на един кратък месец ние преминахме една сгъстена програма на обучение, която иначе отнема цяла година, но аз съм уверен, че ще доведем тази мисия до успешен край. По мое скромно мнение, вие сте най-добрият самолетен екипаж във военновъздушните сили. Ако всички свършим работата си както трябва, може и да сложим край на войната.

След това той кимна на свещеника на базата, който отправи молитва за безопасен и успешен полет.

Докато мъжете се изнизваха към чакащия „B-29“, към Денингс приближи генерал Харолд Морисън, който бе изпратен тук лично от генерал Лесли Гроувс, ръководителя на проекта „Манхатън“.

Морисън огледа Денингс за момент. В крайчеца на очите му се четеше умора, но зениците му грееха в очакване. Генералът протегна ръка.

— На добър час, майоре.

— Благодаря ви, сър. Задачата ще бъде изпълнена.

— И за миг не се съмнявам в това — каза Морисън, като с усилие наложи уверено изражение на лицето си. Той зачака Денингс да отговори, но пилотът бе млъкнал.

След няколко неловки момента Денингс попита:

— Защо ние, генерале?

Усмивката на Морисън бе едва доловима.

— Искаш да се откажеш?

— Не, екипажът ми и аз ще изпълним всичко докрай. Но защо ние? — повтори той. — Простете, че казвам това, сър, но не мога да повярвам, че ние сме единственият самолетен екипаж във военновъздушните сили, на който бихте поверили задачата да пренесе атомна бомба през Тихия океан, да я пусне насред Япония и след това да кацне в Окинава с едва ли нещо повече от няколко капки гориво в резервоарите.

— Най-добре е да знаете само това, което ви е съобщено.

В очите и гласа на по-възрастния мъж Денингс прочете лошо предчувствие.

— „Майчино дихание“. — Той повтори думите бавно и безизразно, както някой би повторил името на някакво неописуемо, смразяващо кръвта чудовище. — Чие перверзно съзнание е измъдрило такова откачено кодово име за бомбата?

Морисън сви примирено рамене.

— Струва ми се, че бе президентът.

Двадесет и седем минути по-късно Денингс се взря през предното стъкло на самолета и усърдно движещите се по него чистачки. Дъждът се бе усилил и той можеше да вижда на не повече от двеста ярда напред в мокрия мрак. Натиснал с двата крака спирачките, той форсира двигателите до две хиляди и двеста оборота в минута. Бордовият инженер сержант Робърт Моузли докладва, че двигател номер четири се върти с над петдесет оборота по-бавно. Денингс реши да не взема под внимание това съобщение. Без съмнение, причината за лекото спадане на оборотите бе влажният въздух. Той отпусна газта и остави двигателите да работят на празен ход.

В мястото на втория пилот вдясно от Денингс, Морт Стромп потвърди разрешението от контролната кула за излитане. Той спусна задкрилките. Двама от екипажа в средните огневи гнезда потвърдиха тяхното спускане.

Денингс се пресегна и включи интеркома.

— Е, момчета, да тръгваме.

Той премести лоста за газта напред, като компенсира огромния въртящ момент посредством лек аванс на левите двигатели спрямо тези от дясната страна, след което отпусна спирачките.

С пълен товар от 68 тона и с резервоари, напълнени до пръсване с над седем хиляди галона гориво, с шесттонна бомба в предния бомбен отсек и екипаж от дванадесет души, „Демоните на Денингс“ се плъзна напред по пистата. Товароподемността му бе превишена с близо седемнадесет хиляди фунта.