Клайв Къслър - Дракон bg

Нито един от двамата командири на бомбардировачи не знаеше за другия. Всеки един от тях си мислеше, че само неговият самолет и екипаж са тези, които носят първата атомна бомба, която ще бъде пусната по време на война.

„Демоните на Денингс“ не успяха да отидат на срещата със съдбата. Тишината и спокойствието, които се възцариха на морското дъно, можеха да се сравняват единствено с безмълвието на облака, който увисна над мястото на събитието. Героичният подвиг на Денингс и неговия екипаж бе погребан в секретните архиви от бюрократите и забравен.

3 октомври 1993 г.

Западен Тих океан

Най-лошата част от тайфуна бе отминала. Беснеещите, сгромолясващи се с грохот водни маси се бяха успокоили, но вълните все още се издигаха ту зелени, ту оловносиви до носа на кораба и заливаха палубите, след което се оттичаха, оставяйки следи от пяна след себе си. Плътните черни облаци се разкъсаха. Вятърът утихна, като само от време на време подухваше на пориви, стигащи тридесет възела. От югозапад слънчевите лъчи пробиха облаците и зарисуваха сини кръгове по надигащата се водна повърхност.

Без да обръща внимание на вятъра и на морските пръски, капитан Арне Корволд застана на открития мостик на норвежкия товаро-пътнически лайнер „Нарвик“ на Риндал Лайнс и насочи бинокъла си към един огромен кораб, който се люшкаше безжизнен между белите зайчета на вълните. По външния си вид той приличаше на японски автотранспортен съд. Горната му част започваше от един тъп нос и завършваше със съвършено квадратна кърма, което придаваше на целия кораб форма на хоризонтална правоъгълна кутия. С изключение на мостика и помещенията на екипажа на горната палуба отстрани нямаше никакви илюминатори или прозорци.

Корабът изглеждаше, че има постоянен крен от десет градуса, който се увеличаваше до двадесет, когато вълните се блъскаха в беззащитната му лява страна. Единственият признак за живот бе тънката лента дим, която се виеше от комина. Корволд мрачно забеляза, че спасителните му лодки са били спуснати, но погледът му, след като обходи неспокойното море, не успя да открие никаква следа от тях. Той фокусира отново бинокъла си и прочете името на английски език, изписано под японските йероглифи на носа.

Корабът се наричаше „Дивайн стар“ 3 3 Божествена звезда (англ.). — Б.пр. .

Корволд се върна в уютния централен мостик и надзърна в свързочната кабина.

— Още ли няма отговор?

Радистът поклати глава.

— Нищо. Нито дори един сигнал, след като го забелязахме. Радиостанцията му трябва да е изключена. Невъзможно е да се повярва, че са напуснали кораба без сигнал за бедствие.

Корволд се загледа мълчаливо през прозорците на мостика към японския кораб, който се носеше по вълните на по-малко от километър от релинга на десния борд. Норвежец по рождение, той бе нисък мъж със забележителни способности, който никога не правеше прибързани жестове. Леденостудените му очи рядко трепкаха, а устните, скрити под късата брада, като че ли бяха вечно застинали в лека усмивка. С двадесет и шест години морска служба зад гърба си, главно на презокеански кораби, той имаше топъл и сърдечен характер, екипажът го уважаваше, а пътниците му се възхищаваха.

Той подръпна късата си прошарена брада и тихичко изруга наум. Тропическата буря се бе неочаквано отклонила на север и бе пресякла маршрута му, като го бе забавила близо два дни по пътя му от пристанището Пусан, Корея, до Сан Франциско. Корволд не бе напускал мостика от четиридесет и осем часа и бе изтощен. Той тъкмо се канеше да си вземе така желаната почивка, когато съзряха очевидно изоставения „Дивайн стар“.

Сега пред него бе изникнала една загадка и той трябваше да претърси района за лодките от японския автотранспортен кораб. Освен това капитанът носеше на плещите си и отговорността за сто и тридесет пътника, повечето от тях доведени до плачевно състояние от морската болест, на които съвсем не им бе до благородни спасителни операции.

— Ще разрешите ли да отида там с няколко души от екипажа, капитане?

Корволд вдигна поглед към изваяното скандинавско лице на главния офицер Оскар Стеен. Очите, които отвърнаха на погледа му, бяха по-тъмносини от тези на Корволд. Главният офицер бе слаб и строен, с изпънато като струна тяло. Кожата на лицето му бе загоряла, а косата изсветляла от стоене под открито слънце.

Корволд не отговори веднага. Отиде до прозорчето на мостика и се загледа в морето, което разделяше двата кораба. Вълните, които се нижеха една след друга, се издигаха на височина три-четири метра.