Клайв Къслър - Дракон bg

— Не възнамерявам да рискувам живота на хора, мистър Стеен. По-добре да изчакаме, докато морето се поуспокои малко.

— Карал съм лодка и в по-бурни води.

— Няма защо да бързаме. Корабът пред нас е мъртъв като труп в моргата. И ако се съди по вида му, товарът се е изместил и той се пълни с вода. По-добре да го оставим така, както е, и да потърсим лодките му.

— Там може да има ранени — упорстваше Стеен.

Корволд поклати глава:

— Нито един капитан не би напуснал кораба си, изоставяйки ранените от екипажа.

— Нито един капитан, който не е загубил разсъдъка си, може би. Но що за човек би изоставил здрав кораб и спуснал лодки по средата на тайфун със скорост 65 възела, без да изпрати сигнал за бедствие?

— Пълна мистерия — съгласи се Корволд.

— Не трябва да забравяме и товара — продължи Стеен. — Ватерлинията показва, че корабът е натоварен догоре, а размерите му са такива, че той може да превозва над седем хиляди автомобила.

Корволд хвърли проницателен поглед към Стеен.

— Мислите да спасите товара ли, мистър Стеен?

— Да, сър. Ако корабът е напълно изоставен с пълен товар и ние успеем да го закараме до някое пристанище, нашият иск към спасената стока трябва да бъде равен или по-голям от половината от нейната стойност. Компанията, както и екипажът биха могли да си поделят пет-шестстотин милиона крони.

В продължение на няколко секунди Корволд размишляваше над думите му. Примамливата мисъл, подхранвана от алчността, се бореше с някакво лошо предчувствие, появило се нейде дълбоко в душата му. Накрая победи алчността.

— Вземи хората си, като включиш и помощник-инженера. Щом от комина му излиза дим, значи машините му са още в изправност. — Той направи пауза. — Но аз все пак предпочитам да изчакате, докато морето се успокои.

— Няма време — заяви решително Стеен. — Ако кренът му се увеличи с още десет градуса, тогава ще бъде твърде късно. По-добре да тръгнем веднага.

Корволд въздъхна. Той вървеше против убежденията си, но през ума му мина и мисълта, че след като положението на „Дивайн стар“ се разчуе, всеки един корабен влекач за спасителни операции в околовръст от хиляда мили щеше да се понесе с пълна пара към тяхното местоположение, както шофьорите на автовлекачи се стичат към мястото на някоя катастрофа на близката магистрала.

Накрая той сви рамене.

— Щом се уверите, че на „Дивайн стар“ няма никой от екипажа му и че можете да го подкарате, докладвайте ми обратно и аз ще организирам претърсването за неговите лодки.

Още преди Корволд да бе свършил, Стеен вече го нямаше. Той събра хората си и след десет минути те бяха спуснати във водовъртежа на морските води. Групата му се състоеше от него самия, четирима моряка, помощник главния инженер Олаф Андерсон и радиста Дейвид Сакагава — единственият моряк на борда на „Нарвик“, който знаеше японски. Задачата на моряците бе да огледат съда, докато Андерсон прегледа машинното отделение. Ако се установеше, че транспортният кораб е бил изоставен, Стеен щеше официално да го постави под свое разпореждане.

Със Стеен на руля велботната моторница пореше бурните води, като с мъка се изкачваше по гърба на вълните, които заплашваха да я потопят, преди да се спусне отново стремглаво надолу в падината, в очакване на следващата. Мощният морски двигател „Волво“ боботеше с безупречен ритъм и те се носеха към автотранспортния кораб с попътен вятър зад кърмата.

На стотина метра от „Дивайн стар“ те откриха, че не са сами. Едно стадо акули кръжеше около наклонения кораб, сякаш някакво вътрешно чувство им подсказваше, че той ще потъне, оставяйки няколко апетитни късове храна.

Рулевият плъзна лодката под късия нос и се приближи до подветрената страна. Хората в лодката изпитваха чувството, че при всяка една вълна, която се разбиваше в корпуса на „Дивайн стар“, корабът щеше да се сгромоляса върху тях. Когато огромното туловище се снижи, Стеен метна нагоре една лека стълбичка от найлонови въжета, на чийто край имаше абордажна кука. На третия опит куката прехвърли горния ръб на фалшборда и се хвана здраво.

Пръв нагоре по въжената стълба се покачи Стеен и се прехвърли на палубата. Андерсон и останалите бързо го последваха. След като се събраха отново до огромните лебедки на котвите, Стеен ги поведе нагоре по една стълба, която наподобяваше аварийните стълби, използвани при пожар. Тя бе закрепена върху носовата преградна стена, върху която нямаше нито един прозорец. След като изкачиха пет палуби, те влязоха в най-обширния мостик, който Стеен някога бе виждал през своята петнадесетгодишна морска служба. След малката икономична рулева кабина на „Нарвик“, тази тук изглеждаше просторна като гимнастически салон. Въпреки че в средата й бе струпана огромна грамада от електронно оборудване, то успяваше да запълни само една малка част от нея.