Клайв Къслър - Дракон bg

— Искаш ли корабният лекар да дойде при вас?

— Нищо не може да направи добрият доктор тук, освен аутопсия.

— Разбрано — отвърна Корволд. — Ще остана на позиция още тридесет минути, след което тръгвам да търся изчезналите лодки.

— Свързахте ли се с компанията, сър?

— Изчаквам, докато се уверите, че не е останал нито един жив от тамошния екипаж, който да оспори нашия иск за стоката. Довършете разследването. Веднага щом сте сигурни, че корабът е изоставен, аз ще изпратя съобщение до директора на нашата компания, с което ще го уведомя, че поставяме „Дивайн стар“ под наше разпореждане.

— Инженер Андерсон вече се е заел със задачата по затварянето на кингстоновите клапи и изпомпва водата от трюма. Имаме захранване и можем да потеглим след малко.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — каза Корволд. — Течението ви носи към един британски океанографски кораб, който е заел стационарна позиция.

— На какво разстояние?

— Приблизително дванадесет мили.

— Достатъчно далече са.

Корволд не можеше да измисли нищо друго какво да каже. Накрая той просто промълви:

— Късмет, Оскар. Успешно плаване до пристанището.

След това той прекъсна връзката.

Стеен се извърна от радиото, като избягваше с поглед обезобразения труп на стола. Усети как го полазиха ледени тръпки. Той почти очакваше да види призрачния капитан на „Летящия холандец“ да крачи напред-назад по мостика. Няма нищо по-отвратително от един изоставен кораб, помисли мрачно той.

Той нареди на Сакагава да намери и преведе корабния дневник и изпрати останалите двама моряка да претърсят палубите с колите, докато той систематично провери помещенията на екипажа. Изпитваше чувството, че върви през къща, обитавана от призраци.

Ако не се брояха няколкото пръснати дрехи, всичко изглаждаше така, сякаш екипажът щеше да се завърне всеки момент. За разлика от безпорядъка на мостика тук нещата си бяха на мястото и личеше, че стаите са били обитавани. В каютата на капитана имаше поднос с две чаши за чай, които като по чудо не бяха паднали на пода по време на бурята. Върху леглото бе положена униформа, а на покрития с килим палубен под една до друга се мъдреха чифт излъскани до блясък обувки. От стената върху подреденото и чисто бюро, бе паднала една рамкирана снимка на една жена с тримата си сина в юношеска възраст.

Стеен се поколеба. Не му се искаше да надзърта в тайните и спомените на други хора. Чувстваше се като нежелан натрапник.

Кракът му ритна нещо, което лежеше под бюрото. Той се наведе и вдигна предмета. Това бе един деветмилиметров пистолет. Автоматичен австрийски „Стейр ГБ“. Той го пъхна зад колана на панталоните си.

Сепна го иззвъняването на един монтиран върху стената хронометър и той можеше да се закълне, че почувства как косата му се изправя. Завърши претърсването и си плю на петите обратно до мостика.

Сакагава седеше в щурманската кабина, вдигнал крака върху малко шкафче и разглеждаше корабния дневник.

— Виждам, че си го намерил — каза Стеен.

— В едно от отворените куфарчета. — Той се върна на първите страници и зачете: — „Дивайн стар“, седемстотин фута, пуснат на вода на 16 март 1988 г. Експлоатиран и притежаван от Сушимо Стиймшип Кампъни, Лимитед. Пристанище на домуване Кобе. По време на този курс той превозва седем хиляди двеста осемдесет и осем нови автомобила „Мурмото“ до Лос Анджелис.

— Някакви следи, които да сочат причината, поради която екипажът го е напуснал? — попита Стеен.

Сакагава поклати озадачено глава.

— Не се споменава нищо за бедствие, чума или бунт. Няма съобщение и за тайфуна. Последната записка в дневника е малко странна.

— Прочети я.

На Сакагава му трябваха няколко секунди, за да се увери, че английският му превод на японските йероглифи е горе-долу правилен.

— Всичко, което мога да схвана от нея, е: „Времето се влошава. Вълнението се усилва. Екипажът страда от непозната болест. Всички повръщат, включително капитанът. Подозренията са за хранително отравяне. Нашият пътник, мистър Ямада, високопоставен директор на фирма, по време на истеричен пристъп поиска от нас да напуснем и потопим кораба. Капитанът смята, че мистър Ямада е получил нервна криза и нареди да го поставят под арест в каютата му“.

Стеен погледна надолу към Сакагава с безизразно лице.

— Това е всичко?

— Последната записка — каза Сакагава. — Няма друга.

— Коя е датата?

— Първи октомври.

— Това е преди два дена.