Клайв Къслър - Дракон bg

Тя изглеждаше по-млада от своите тридесет и четири години. Веждите й бяха гъсти, очите широко разделени, а ирисът им бе обагрен в нежно бледозелено. Устните над издаващата решителност брадичка с охота се разтягаха в искряща усмивка от равномерно подредени зъби, която почти не слизаше от устата й.

Стейси някога бе момиче с кехлибарен тен от слънцето по калифорнийските плажове, което специализираше художествена фотография в института „Шонард“ в Лос Анджелис. След дипломирането си тя обиколи света, като снимаше морска флора и фауна, които никога преди това не бяха запечатвани на лента. Два пъти омъжвана и два пъти развеждана, с дъщеря, която живееше при сестра й, присъствието й на борда на „Олд Герт“, за да фотографира дълбините на океана, бе в действителност прикритие на една по-отговорна мисия.

Веднага щом тя се настани на седалката си в дясната част на сферата, Планкет даде сигнал, че всичко е наред. Кранистът плъзна подводния апарат надолу по една наклонена рампа през отворената кърма на кораба и леко го спусна в морето.

Бурните води бяха утихнали, но вълните, които минаваха покрай кораба, все още се издигаха на метър-два височина. Кранистът подбра умело момента за спускане на подводница, така че „Олд Герт“ докосна гребена на вълната и се спусна в падината след нея, където бе освободена, за да се издига и пада в съвършен синхрон с вълните. Носещите въжета бяха откачени чрез команда от компютъра, след което няколко водолази направиха последен външен оглед на апарата.

Няколко минути по-късно диспечерът на повърхността, един веселяк шотландец на име Джими Нокс, докладва на Планкет, че подводният апарат е готов за спускане под вода. Баластните резервоари бяха напълнени с вода и „Олд Герт“ бързо се скри под искрящата повърхност на морето и започна своето пътуване към дъното.

Въпреки че „Олд Герт“ бе най-новата подводница, слязла от чертожната маса, тя все още се спускаше чрез старата изпитана и доказана система с напълване на баластните резервоари с морска вода. За да се издигне към повърхността, трябваше да се изхвърлят няколко метални тежести с различен размер, за да може да се увеличи подемната сила, тъй като съществуващата помпена техника не можеше да преодолее противодействащото налягане в големите дълбочини.

На Стейси дългото падане през огромната водна пустош й изглеждаше като хипнотичен транс. Един по един избледняваха цветовете на дъгата от отразената във водната повърхност слънчева светлина, за да изчезнат накрая в пълен мрак.

Ако не се брояха отделните им командни пултове, монтирани по вътрешния диаметър на сферата, стената пред тях бе свободна и им осигуряваше панорамен изглед от сто и осемдесет градуса. Прозрачният полимер с тънките нишки титаний вплетени в него, предлагаше изображение, което по своята разделителна способност бе равно на телевизионен приемник с голям екран.

Салазар не обръщаше внимание на черното пространство, нито го интересуваха луминесцентните риби, които от време на време преминаваха отвън. Него повече го занимаваше това, което те щяха да открият на дъното. Планкет следеше дълбочината и животоподдържащите прибори, като наблюдаваше внимателно за неизправности, тъй като с всеки изминал момент налягането се увеличаваше, а температурата спадаше.

„Инвизибъл“ не носеше резервен подводен апарат в случай на авария. Ако се случеше неочаквано бедствие и те по някакъв начин се заклещеха в скалите на дъното или оборудването им се повредеше, правейки по този начин невъзможно връщането на „Олд Герт“ на повърхността, те можеха да освободят сферата за управление и да я оставят да изплава до повърхността като един огромен мехур. Но това бе сложна система, която никога не бе изпитвана при условия на високо налягане. Някоя неизправност тук и там и надеждата им за спасение щеше да отлети, обричайки ги на сигурна смърт чрез задушаване в гроб, изгубен нейде дълбоко във вечния мрак на бездната.

Покрай сферата се плъзна една змиевидна риба. Тялото й хвърляше отблясъци светлина, които просветваха като фаровете на поток коли, виещи се по серия от завои. Зъбите бяха невероятно дълги в сравнение с главата и бяха извити като на китайски дракон. Омагьосана от вътрешната светлина на подводницата, тя заплува безстрашно нагоре до командната сфера и хвърли поглед вътре със страховитото си око. Стейси насочи батареята си от фотоапарати и камери и я хвана в седем обектива, преди тя да изчезне.