Клайв Къслър - Дракон bg

Изминаха дванадесет минути, след което пред тях започна постепенно да се показва едно плоско дъно и апаратът отново се хоризонтира. От сферата се завихриха подводни частици, един лек поток ги пое и разпръсна като снежинки по вятъра. Снопът светлина от прожекторите осветяваше в широк кръг вълнообразното пясъчно дъно. Пясъкът не бе пуст. Дебел слой от хиляди черни предмети с кръгла форма като стари оръдейни гюлета покриваше морското дъно.

— Манганови гранули — заобяснява Салазар, сякаш изнасяше лекция. — Никой не знае с точност как са се образували, но се предполага, че ядрото им може да се е образувало от зъби на акули или от ушни кости на китове.

— Имат ли някаква стойност? — попита Стейси, като задейства системата си от фотоапарати и камери.

— Освен мангана те са ценни и с малките си количества кобалт, мед, никел и цинк. Предполагам, че тези залежи могат да се простират на стотици мили по протежение на разломната зона, а стойността им може да достигне до осем милиона долара на квадратен километър.

— При условие, че можете да ги изгребете от повърхността, която е на пет километра и половина над тях — добави Планкет.

Салазар посочи на Планкет посоката, в която да започнат изследването и „Олд Герт“ се понесе безшумно над постлания с килим от гранули пясък. След малко нещо проблесна от лявата им страна. Планкет направи лек завой към предмета.

— Какво виждаш? — попита Салазар, като вдигна поглед от приборите си.

Стейси надзърна надолу.

— Топка! — възкликна тя. — Огромна метална топка със странни скоби по нея. По мое мнение диаметърът й е три метра.

Планкет не й отдаде голямо значение.

— Трябва да е паднала от някой кораб.

— Не е било твърде отдавна, ако се съди по липсата на корозия — отбеляза Салазар.

Внезапно те съзряха широка ивица от чист пясък, в която нямаше нито една гранула, сякаш някаква огромна прахосмукачка бе минала веднъж през средата на дъното.

— Права линия! — възкликна Салазар. — По морското дъно не съществуват такива неща като дълги прави линии.

Стейси зяпна в удивление.

— Твърде е съвършена и точна, за да бъде направена от нещо друго, а не от човек.

Планкет поклати глава.

— Невъзможно, не и на тази дълбочина. Нито една инженерна компания на този свят не е в състояние да разработва подводни находища в бездната.

— Също както и никакво разместване на земните пластове, за което съм чул, не би могло да прокара чист и прав път по морското дъно — заяви категорично Салазар.

— Тези вдлъбнатини в пясъка, които вървят успоредно на краищата на пътя, изглеждат така, сякаш са направени от огромната топка, която открихме.

— Добре тогава — измърмори скептично Планкет. — Що за машини биха могли да изгребат дъното на такава дълбочина?

— Някаква огромна хидравлична драга 5 5 Плаващо съоръжение за издълбаване на подводно дъно и разработване на подводни находища. — Б.пр. , която изсмуква гранулите по тръби до един шлеп на повърхността — започна да теоретизира Салазар. — От години тази идея се подхвърля насам-натам.

— Както и пилотирания полет до Марс, но все още не е построена ракета, която може да стигне дотам. Както и чудовищната драга. Познавам много хора, специалисти в областта на корабното машиностроене, но не съм чул дори и най-лек намек от тяхна страна за такъв проект. Нито една операция за разработване на подводни находища с подобна величина не може да бъде опазена в тайна. Ще бъде необходима една флотилия от поне пет кораба на повърхността и дълги години упорит труд на хиляди хора. Всичко това не може да стане, без да бъде открито от минаващи кораби или от спътници.

С безизразно лице Стейси погледна Салазар.

— Може ли да се установи кога е станало?

Салазар сви рамене.

— Може да е вчера, може да е било преди години.

— Но кой тогава? — попита Стейси с неопределен тон. — Кой може да стои зад такава технология?

Никой не отговори веднага. Откритието им не се поместваше в общоприетите представи. Те гледаха втренчено празната ивица с невярващ поглед и мълчаха, обзети от страх пред неизвестното. По гърбовете им запълзяха студени тръпки.

Накрая Планкет даде отговор. Отговор, който сякаш дойде отдалеч, извън подводницата.

— Никой на тази земя. Никой, който е бил създаден по човешки образ и подобие.

Стеен изпадна в силен емоционален шок. Той гледаше безмълвно мехурите, които се образуваха по ръцете му и трепереше неудържимо, почти обезумял от шока и внезапния болезнен спазъм в корема. Той се сви надве и повърна, като си поемаше дъх на пресекулки. Сякаш всичко го бе връхлетяло изведнъж. Сърцето му започна да прескача, а тялото му пламна в треска.