Клайв Къслър: Дракон bg

Четирите двигателя „Райт циклон“, с обем три хиляди триста и петдесет кубични инча, издаваха вой, сякаш щяха да изскочат от местата си, тяхната комбинирана мощ от осем хиляди и осемстотин конски сили въртеше яростно 16.5-футовите витла през носената от вятъра дъждовна пелена. Тръбите на ауспуха забълваха сини пламъци, облак ситни пръски обви крилата. Със силен рев огромният бомбардировач изчезна в тъмнината.

Той набираше скорост мъчително бавно. Пред него се простираше дългата писта, която бе изсечена в голата вулканична скала и накрая завършваше отвесно на осемдесет фута над студеното море. Една хоризонтална светкавица окъпа в зловеща синя светлина пожарните коли и линейките, които бяха подредени на известно разстояние една от друга по протежение на пистата. При скорост осемдесет възела Денингс пое пълно управление на вертикалното кормило и даде аванс на десните двигатели до крайното им положение. Той сграбчи здраво кормилото, твърдо решен да вдигне „Демоните“ във въздуха.

Напред, в издадената носова част, пред пилотите, бомбохвъргачът Стантън наблюдаваше с безпокойство как пистата бързо намаляваше. Дори летаргичният Стромп се изправи в седалката си, като се мъчеше напразно да прониже с поглед тъмнината пред него, за да види черното петно, което бележеше края на пистата и началото на морето.

Отминаха три четвърти от пистата, а самолетът бе все още залепен към земята. Времето сякаш забави своя ход и загуби ясните си очертания. Струваше им се, че летят в празно пространство. Внезапно през завесата от дъжд блеснаха запалените фарове на джиповете, паркирани по края на пистата.

— Боже всемогъщи! — изрева Стромп. — Вдигай го във въздуха!

Денингс изчака още три секунди и след това леко придърпа кормилото към гърдите си. Колелата на „B-29“ се отлепиха от земята. Той едва се бе издигнал на тридесет фута в небето, когато пистата изчезна и той се понесе с мъка над мрачната вода.

Морисън стоеше под проливния дъжд, далеч от топлината на бараката, в която се помещаваше радарът. Зад него покорно стоеше екипът му от четири души. Той наблюдаваше излитането на „Демоните на Денингс“ по-скоро в съзнанието си, отколкото с очите си. С изключение на мига, в който самолетът се люшна напред, когато Денингс премести напред лоста на газта и отпусна спирачките, той едва ли бе успял да види нещо друго, преди тъмнината да погълне самолета.

Той сви ръцете си на фуния до ушите си и се заслуша във воя на двигателите, който замираше в далечината. Неравномерният шум се долавяше едва-едва. Никой, освен опитен бордови механик или самолетен инженер, не би могъл да го долови, а Морисън бе изпълнявал и двете длъжности в началото на своята кариера в Армейския авиационен корпус.

Звукът на един от двигателите се различаваше от този на останалите. Един или няколко от неговите осемнадесет цилиндри не работеше равномерно.

Изпълнен със страх, Морисън се заслуша за някакъв признак, че бомбардировачът няма да излети. Ако „Демоните на Денингс“ катастрофираше при излитане, всяко едно живо същество на острова щеше да бъде изпепелено за броени секунди.

В този момент операторът на радара извика през отворената врата:

— Излетяха!

Морисън въздъхна напрегнато. Едва тогава обърна гръб на лошото време и влезе вътре.

Нямаше какво друго да прави, освен да изпрати съобщение на генерал Гроувс във Вашингтон, за да го информира, че „Майчин дъх“ е на път за Япония. След това щеше да чака и да се надява.

Но дълбоко вътре в себе си генералът бе обезпокоен. Той познаваше Денингс. Пилотът бе твърде упорит, за да се върне в случай на неизправност в двигателя. Той щеше да закара „Демоните“ до Осака, дори и ако се наложеше да носи самолета на гръб.

— Господ да им е на помощ — промърмори под носа си Морисън. Той знаеше с мрачна убеденост, че неговата част от огромната операция нямаше почти никакви шансове за успех.

— Прибери колесниците — заповяда Денингс.

— Така се радвам да чуя тези думи — изсумтя Стромп, като местеше един лост. Двигателите на колесниците нададоха тънък вой и трите двойни колела се вдигнаха нагоре и се прибраха в гнездата си под носа и крилата. — Колесници вдигнати и прибрани.

Когато набраха скорост, Денингс отпусна малко лоста на газта, за да пести гориво. Той почака скоростта да достигне двеста възела, преди да започне бавно и постепенно да набира височина. Отвъд дясното крило, невидима в далечината, веригата на Алеутските острови бавно се извиваше на североизток. В продължение на две хиляди и петстотин мили те нямаше да видят нито едно късче земя.