Клайв Къслър - Дракон bg

— Нещо ново за адмирал Сандекър?

— Неговият разузнавателен самолет беше улучен от ракета, изстреляна от центъра „Дракон“. Пилотът успял да се приземи успешно с прибрани колесници на пистата в Наха, на остров Окинава. Според първоначалните сведения самолетът е пострадал тежко и е загубил всякаква връзка.

— Жертви?

— Няма — отвърна Кърн. — Цяло чудо е, че са оцелели, ако не се броят няколко порязвания и натъртвания.

Президентът кимна замислено.

— Сега поне вече знаем защо връзката с тях изведнъж прекъсна.

Държавният секретар Дъглас Оутс пристъпи напред.

— Още добри новини, господин президент — каза той, като се усмихваше. — Групите за издирване, съставени от представители на Съветския съюз и на европейските страни, са открили почти всички коли бомби, скрити на териториите на техните държави.

— Трябва да благодарим на МЕР за това, че членовете му откраднаха плановете с местоположението им — обясни Кърн.

— За нещастие, това не ни помогна кой знае колко — каза Джордън.

Кърн кимна.

— Съединените щати, а не Европейският съюз или страните от Източния блок представляваха главната заплаха за проекта „Кайтен“. Ние се оказахме в затруднено положение, когато Цубой и Йошишу разбраха със сигурност, че Сума е в ръцете ни и наредиха колите у нас да бъдат скрити на нови места.

Президентът погледна към Джордън.

— Открихте ли други?

— Още шест. — Директорът на ЦРУ леко се усмихна. — Сега вече разполагаме с повече време и би трябвало да открием останалите, които вече не представляват заплаха за националната сигурност.

— Цубой и Йошишу?

— Смятаме, че са се удавили.

Президентът изглеждаше доволен, а така и се чувстваше. Той се обърна и изгледа всички присъстващи в залата.

— Господа — заяви той, — от името на признателния американски народ, който никога не ще узнае, че сте го спасили на косъм от неминуема гибел, ви благодаря.

Кризата беше отминала, ала вече се задаваше друга. В късните следобедни часове на същия ден, по границата между Иран и Турция бяха избухнали престрелки. Започнаха да пристигат първите доклади за кубински военен „Миг-25“, който беше свалил американски пътнически самолет, пълен с туристи, които се завръщали от Ямайка.

Скоро в настъпилата бъркотия издирването на един човек остана на заден план. Снимачната апаратура, която се намираше на борда на сателита „Пирамидър“, беше насочена към районите на световните събития с по-голяма важност. Щяха да минат почти четири седмици преди очите на сателита отново да се обърнат към морето край бреговете на Япония.

Но от „Големият Бен“ нямаше и следа.

19 ноември 1993 година

„Вашингтон Поуст“

Днес бе съобщено, че Дърк Пит, директор на направление „Специални проекти“ в Националната агенция за подводни и морски изследвания, е изчезнал и най-вероятно загинал при нещастен случай в морето край бреговете на Япония.

Добил широка известност със своите смели и находчиви действия по суша и под вода при откриването на потъналия в предколумбово време край бреговете на Гренландия византийски кораб „Серапис“, на невероятната сбирка на Александрийската библиотека и съкровището Ла Дорада в Куба, Пит освен това организира и ръководи вдигането на „Титаник“ от дъното на океана.

Син на сенатора Джордж Пит от Калифорния и неговата съпруга Сюзан, Пит се ражда и израства в Нюпорт Бийч, Калифорния. Той завършва Военновъздушната академия, където играе като защитник в отбора на „Соколите“ и се дипломира дванадесети по успех в своя випуск. След като става пилот, Пит остава на действителна служба в продължение на десет години, като се издига до чин майор. В последствие е придаден към НЮМА по искане на адмирал Джеймс Сандекър.

Според вчерашното кратко изявление на адмирала Дърк Пит е бил изключително находчив и смел човек. По време на кариерата си той многократно е спасявал живота на хора, включително и на самия Сандекър, както и на президента при произшествие в Мексиканския залив. На Пит никога не са липсвали изобретателност и градивни идеи. Въпреки трудностите той е довеждал до успешен край всеки от възложените му проекти.

Хора като него трудно могат да бъдат забравени.

Сандекър седеше на страничната стъпенка на „Стуц“-а в хангара на Пит, вперил тъжен поглед в некролога във вестника.

— Той стори толкова много, че ми се струва несправедливо животът му да бъде побран само в няколко думи.