Клайв Къслър - Дракон bg

Лорън се усмихна и помаха с ръка над тълпата обядващи, когато салонният управител на изискания вашингтонски ресторант „Туенти Уан Федерал“ поведе Стейси през облицованата със светло дърво и мрамор зала към нейната маса. Стейси беше сресала косата си назад и я беше пристегнала с голям шал. Тя беше по-спортно облечена, с дебел кашмирен бежов пуловер с яка по врата, върху който беше наметнала сив вълнен шал и с панталони в подобен цвят.

Лорън носеше вълнено сако от шотландско каре върху сива блуза и тъмносива пола от груб вълнен плат. За разлика от повечето жени, които биха останали седнали, тя стана и подаде ръка на Стейси.

— Радвам се, че успяхте да дойдете.

Стейси се усмихна сърдечно и пое ръката на Лорън.

— Винаги съм искала да похапна тук. Благодаря за предоставената възможност.

— Ще пийнете ли нещо с мен?

— Този студен вятър навън пронизва. Мисля, че ще пийна един манхатън, за да се сгрея.

— Боя се, че не успях да ви изчакам. Вече изпих едно мартини.

— Е, в такъв случай по-добре да изпиете още едно, за да не ви е студено, когато си тръгнем — каза Стейси с шеговита усмивка.

Сервитьорът взе поръчката им и се отправи към елегантния бар.

Лорън отново постави кърпата върху скута си.

— Не ми се отдаде подходяща възможност да ви благодаря на Уейк Айлънд — всички толкова бързахме.

— Дърк е този, на когото всички сме задължени.

Лорън се извърна. Тя си мислеше, че се беше наплакала, след като й бяха съобщили за смъртта на Пит, но все още чувстваше как сълзите й напират.

Усмивката на Стейси помръкна и тя погледна съчувствено Лорън.

— Страшно съжалявам за Дърк. Знам, че двамата бяхте много близки.

— През годините имахме моменти и на близост, и на отчуждение, но никога не сме се отдалечавали твърде много един от друг.

— Мислили ли сте някога за женитба? — попита Стейси.

Лорън рязко поклати глава.

— Никога не сме говорили за това. Дърк не беше от онези мъже, които могат да бъдат притежавани. Неговата любима беше морето, а аз имах работата си в Конгреса.

— Вие сте била щастливка. Никоя жена не би могла да устои на усмивката му, а и тези негови зелени очи!

Лорън изведнъж стана нервна.

— Моля да ми простите. Не знам какво ми става, но трябва да разбера… — Тя замълча, като че ли се боеше да продължи и започна да си играе с лъжицата.

Стейси погледна Лорън в очите, без да трепне.

— Отговорът е не — излъга тя. — Отидох в дома му късно една нощ, но това стана по нареждане на Рей Джордън, за да инструктирам Дърк. Нищо не се случи. Тръгнах си двадесетина минути по-късно. От този момент нататък, докато се разделихме на Уейк Айлънд, отношенията ни бяха строго служебни.

— Знам, че това сигурно звучи глупаво. Дърк и аз често решавахме сами за себе си, когато ставаше дума за срещи с други мъже и жени, но исках да съм сигурна, че съм била единствената към края на дните му.

— Обичали сте го повече, отколкото сте си мислели, нали?

Лорън леко кимна.

— Да, осъзнах това твърде късно.

— Ще има други — каза Стейси, като се опитваше да разведри атмосферата.

— Но нито един, който да заеме мястото му.

Сервитьорът се върна с напитките им. Стейси вдигна чашата си.

— За Дърк Пит, един страхотен мъж.

Те докоснаха чашите си.

— Един страхотен мъж — повтори Лорън. Очите й бяха започнали да се пълнят със сълзи. — Да… такъв беше.

Джордън седеше на масата в трапезарията на една къща някъде в щата Мериленд, използвана като конспиративна квартира и обядваше с Хидеки Сума.

— Бих ли могъл да направя нещо, за да стане престоят ви тук по-приятен? — попита Джордън.

Сума помълча, наслаждавайки се на превъзходния вкус на супата от патица с юфка и арпаджик, подсилен от репичките и златистия хайвер. Той заговори, без да вдига поглед:

— Искам една услуга.

— Да?

Сума кимна към агента от охраната, който стоеше на пост до вратата и към неговия колега, който сервираше блюдата.

— Вашите приятели не ми разрешават да се срещна с готвача. Той е много добър. Искам да му поднеса поздравленията си.

— Тя е стажувала в един от най-добрите японски ресторанти в Ню Йорк. Името й е Натали и понастоящем работи за правителството, като изпълнява специални задачи. И не, съжалявам, но не можем да ви запознаем с нея.

Джордън огледа внимателно лицето на Сума. По него не беше изписана враждебност, нито пък отчаяние, породено от принудителното му задържане в строго охраняваната къща — нищо освен върховно самодоволство. Почти липсваха признаци, че този човек е бил умело упояван с наркотични вещества, а после принуден в продължение на четири седмици да изтърпи дълги с часове разпити. Очите му под гъстата, започнала да посивява коса бяха все така твърди като оникс. Но така и трябваше да бъде. В резултат на хипнотичното внушение на специалистите на Джордън по провеждане на разпити Сума не си спомняше нищо от станалото, нито пък съзнаваше, че е осигурил на екип от любознателни инженери и учени истинско съкровище от техническа информация. Бяха проникнали в съзнанието му и умело го бяха изследвали подробно, също като крадци, които след претърсването на някоя къща оставят всичко така, както са го намерили.