Клайв Къслър - Дракон bg

Дълбоко под острова остатъчните трусове продължаваха. Те звучаха като тътен от оръдейни изстрели. В същото време безброй тонове черна вода нахлуха през отдушниците и асансьорната шахта, притискани от огромното тегло над тях. От пукнатините, появили се по бетонния покрив и разширяващите се цепнатини в скалите от лава над него, дължащи се на налягането, възникнало в резултат на потъването на острова, бликнаха реки.

Изведнъж целият център „Дракон“ се изпълни с шума на вода, която прииждаше отгоре. А зад този шум се долавяше по-силният и дълбок тътен на водата, която нахлуваше в стаите и коридорите на по-горните нива. Движен от невероятно налягане, потопът се устреми към сърцето на комплекса, тласкайки пред себе си силна въздушна струя.

Навсякъде цареше бъркотия и паника. Стотиците работници бяха внезапно разтърсени от прозрението, че ги грози сигурна смърт. Нищо не можеше да ги избави, нямаше такова място, където биха могли да избягат, за да се спасят от наводнението. При изместването на острова надолу тунелът беше разрушен и морската вода беше нахлула в подземието, което водеше към Едо.

Ушите на Цубой пищяха от въздушното налягане. Отвън долетя силен тътен и той разбра, че водната стена си пробива път към центъра за управление на отбранителните съоръжения. Времето не стигна в съзнанието му да се зароди друга мисъл. В този момент в залата стремително нахлу поток от вода. Нямаше време да побегне, нито дори да извика. В последните мигове на живота си той видя как неговият наставник, злият стар главатар на престъпния свят Йошишу, беше отнесен от колоната, в която се беше вкопчил, като муха от струята на градински маркуч. С глух вик той изчезна в придошлата вода.

Яростта, обладала Цубой, измести всички останали чувства. Той не изпитваше страх от болката, от смъртта, а само непреодолим гняв към природната стихия, която нямаше да му позволи да оглави новата империя. След изчезването на Сума и смъртта на Йошишу, тя цялата щеше да му принадлежи. Но това беше само мимолетно видение на един умиращ човек.

Цубой почувства как някаква сила го повлича и захвърля в потока от вода, който течеше стремително през коридора. Остра болка, причинена от налягането, прониза ушите му. Имаше чувството, че дробовете му всеки момент ще се пръснат от натиска. В този миг водната стихия запрати тялото му в стената и го смаза.

От избухването на „Майчино дихание“ бяха изминали само осем минути, не повече. Разрухата на центъра „Дракон“ беше ужасяващо пълна. Проектът „Кайтен“ престана да съществува, а островът, известен в древността като Аджима, сега беше просто един хълм на дъното на морето.

Президентът и неговите изпитващи безкрайно облекчение сътрудници от Съвета за национална сигурност посрещнаха новината за пълното унищожение на центъра „Дракон“ с уморени усмивки и тихи ръкопляскания. Те всички бяха твърде изтощени, за да се отдадат необуздано на радостта, която изпитваха. Мартин Броган, шефът на ЦРУ, сравни преживяното със собственото си очакване цяла нощ в болницата жена му да роди първата им рожба.

Президентът слезе в оперативния пункт, за да поздрави лично Рей Джордън и Дон Кърн. Цялото му същество ликуваше, а лицето му направо сияеше като някой летищен маяк.

— Вашите хора свършиха страхотна работа — заяви президентът, докато разтърсваше енергично ръката на Джордън. — Цялата нация ви е задължена.

— Почестите са за членовете на МЕР — каза Кърн. — Те наистина извършиха невъзможното.

— Ала дадоха и жертви — тихо произнесе Джордън. — Джим Ханамура, Марв Шоуолтър и Дърк Пит. Скъпо ни излезе тази операция.

— Нещо ново за Пит? — попита президентът.

Кърн поклати глава.

— Почти вън от съмнение е, че той и неговият съд за дълбоководни геоложки проучвания са били пометени при сеизмичното свличане и затрупани.

— „Пирамидър“ не откри ли някаква следа от него?

— По време на първото прелитане на сателита над зоната след експлозията и разместването на пластовете имаше толкова голяма завихреност, че камерите изобщо не са успели да уловят образа на съда.

— Може би ще успеете да го откриете при следващото прелитане — заяви с надежда президентът. — Ако съществува дори и най-малката възможност той все още да е жив, искам да се организира и предприеме широкомащабна спасителна операция. Дължим на Пит живота си и нямам намерение да го изоставя.

— Ще се погрижим за това — обеща Джордън. Но умът му вече започваше да се насочва към други дела.