Клайв Къслър - Дракон bg

Пит си даваше ясна сметка, че животът му виси на изтънял косъм и че щеше да загуби надпреварата с времето и да се окаже на пътя на предстоящото свличане. Страхът обаче беше отстъпил място на упоритата му решимост да оцелее.

На повърхността, невидим в тъмнината, стълбът от водни капчици се издигна на височина двеста метра и падна обратно в морето. Но дълбоко в зоната на разлома под дъното на падината ударните вълни доведоха до вертикално приплъзване на земната кора. Ударите се сипеха един след друг, докато пукнатината в земната кора се надигаше, пропадаше и се разширяваше, причинявайки силно земетресение.

Многобройните слоеве утайка, наслагвали се в продължение на милиони години, започнаха да се местят напред-назад, повличайки тежката лава на остров Сосеки надолу, сякаш беше камък, попаднал в плаващ пясък. Защитена от меката податлива утайка, огромната маса на острова сякаш не почувства първите ударни вълни в началните минути на земетресението. После обаче тя започна да потъва в морето и нивото на водата около стените на скалните вериги започна да се покачва.

Остров Сосеки продължи да потъва, докато намиращите се под него утаечни слоеве се слегнаха. Темпото на пропадане на скалната маса намаля и тя постепенно се установи на ново ниво. Сега вече вълните не се разбиваха в основата на скалите, а заливаха назъбените им върхове и се плискаха в дърветата зад тях.

Секунди след експлозията и последвалите сеизмични тласъци огромна част от източната стена на падината потрепери и се изду застрашително. След това стотици милиони тонове кал се откъснаха и с гръмотевичен тътен започнаха да се свличат към дъното на падината. Под формата на вълна от налягане отделената енергия се устреми нагоре, като образува огромна водна стена под повърхността.

Роди се унищожителната цунами.

Висока само метър над повърхността на морето, тя бързо набра скорост от петстотин километра в час и се понесе на запад. Неудържима и ужасяваща в своята гибелна мощ, на земята няма стихия, по-разрушителна от нея. А само на двадесет километра, застанал право на пътя й, се намираше потъващият остров Сосеки.

Всички предпоставки за предстоящата трагедия бяха налице.

Гибелта на центъра „Дракон“ беше неизбежна.

Цубой, Йошишу и хората им все още се намираха в центъра за управление на отбранителните съоръжения и следяха повредения „С-5 Галакси“, който беше поел курс на юг.

— Две ракетни попадения, а все още лети — удивено произнесе Йошишу.

— Може да се разбие… — Цубой внезапно млъкна, като по-скоро усети, отколкото чу далечния тътен от експлозията на „Майчино дихание“. — Чухте ли това? — попита той.

— Да, много тихо, като звук от гръмотевица в далечината — каза Кояма, без да сваля поглед от екрана на радара. — Сигурно има гръмотевична буря и звуците отекват надолу по вентилационните шахти.

— Ти също ли го почувства?

— Усещам леко люлеене — отвърна Йошишу.

Куроджима сви рамене с безразличие. Разместванията на земните пластове не са нещо непознато за японците. Всяка година на главните острови се регистрират повече от хиляда сеизмични труса. Не минава седмица без жителите на Япония да усетят как земята трепери под краката им.

— Земен трус. Намираме се в близост до сеизмично активна зона. Постоянно ги усещаме. Няма защо да се тревожите. Островът представлява масивна скала, а центърът „Дракон“ е проектиран да издържа на земетресения.

Предметите в стаята, които не бяха закрепени неподвижно, започнаха леко да потракват, когато отслабващата енергия от взрива на бомбата премина през центъра. Последва я ударната вълна от разместването на пукнатината под океанското дъно, която се стовари върху острова като гигантски таран. Целият център „Дракон“ сякаш се разтресе и започна да се клати във всички посоки. По лицата на всички се изписа изненада, която отстъпи място на тревога, а после тревогата прерасна в страх.

— Това е силно — каза притеснено Цубой.

— Никога не сме усещали земетресение с такава сила — уплашено промълви Куроджима, като притисна гръб към стената и разпери ръце, за да запази равновесие.

Йошишу беше застинал неподвижно, сякаш разгневен от това, което ставаше.

— Трябва да ме измъкнете оттук — настоятелно заяви той.

— Тук сме в по-голяма безопасност отколкото в тунела — изкрещя Куроджима, за да надвика все по-засилващия се шум.

Тези, които не се държаха за нещо, бяха повалени на пода от ударната вълна, която се вряза под лавата и разлюля дълбокия утаечен слой под нея. Сега вече центърът за управление започна да се тресе неудържимо, докато островът, който потъваше в калта, се клатеше напред-назад. Оборудването, което не беше захванато с болтове към пода, започна да пада.