Клайв Къслър - Дракон bg

Когато машината спря напълно, около нея се вдигна облак от утайка. Пит изчака търпеливо, докато видимостта се възстанови, преди да измине бавно следващите петдесет метра, после превключи на заден ход и пак спря СДГП. Той продължи тази поредица от маневри, докато отново напълно овладя управлението и започна да усеща взаимодействието между гъсеничните вериги и тинята.

Движенията му по уредите за управление започнаха да стават все по-трескави. С всяка изминала минута отчаянието му нарастваше. Най-сетне след близо тридесет минути неуморни усилия да накара огромния СДГП да се движи в посоката, в която го насочваше, навигационният компютър сигнализира, че е стигнал на определеното място. За щастие, той откри малка равна площадка, която стърчеше от склона. Пит изключи захранващите системи и паркира.

— Пристигнах на мястото за взривяване и започвам да зареждам бомбата — обяви той пред микрофона за връзка със слабата надежда, че Сандекър и Джордино биха могли все още да слушат някъде горе.

Спускането на манипулаторните стрели и поставянето на бомбата в меката утайка не отне на Пит много време. Той свали захващащите челюсти и замени щипците с работни инструменти. После отново пъхна ръката си в устройството за управление на манипулаторите и задейства ножицата за рязане на листов материал, като много внимателно сряза плочата на скосения опашен блок, под която се намираше системата за детониране.

Под обшивката имаше четири радарни устройства и едно реле за барометрично налягане. При положение, че бомбата беше спусната според първоначалния план, сигналите на радарните устройства щяха да се отразят в приближаващата земна цел. След това на предварително определена височина, при съвпадане на показанията на две от устройствата към системата за детониране, монтирана в предната част на имплозионната сфера, щеше да бъде подаден сигнал за възпламеняване. Втората система за зареждане включваше барометричното реле, което също беше настроено да затвори веригата за възпламеняване на предварително зададена височина.

Веригите за възпламеняване обаче не можеха да бъдат затворени, докато самолетът се намираше във въздуха. Те трябваше да се задействат посредством превключватели с часовникови механизми, които не можеха да се активират, докато бомбата не напуснеше напълно бомбения отсек. В противен случай „Демоните на Денингс“ щеше да се превърне в преждевременно възпламенено огнено кълбо.

След като отстрани плочата, Пит завъртя портативната видеокамера, която се намираше в края на левия манипулатор. Той бързо откри барометричното реле за зареждане и съсредоточи вниманието си върху него. Направено от месинг, стомана и мед, по него нямаше никакви следи от корозия и то изглеждаше съвсем здраво.

После Пит прикрепи към единия от манипулаторите тънка стрела с три щипци. Стрелата се сгъна назад към предната част на СДГП, където щипците отвориха решетестия капак на гнездото за инструменти и извадиха странен керамичен предмет, който приличаше на спукана футболна топка. Във вдлъбнатото дъно беше вградена медна плочка, заобиколена с пластично свързващо вещество. Предметът всъщност представляваше много сложен херметизиран контейнер, запълнен с инертно, подобно на маджун съединение, съставено от пластмаса и киселина. Керамичното покритие, което обграждаше разяждащото вещество, беше оформено така, че да пасне плътно върху барометричното реле за зареждане и да образува водонепроницаемо уплътнение.

Пит задейства стрелата на манипулатора и постави контейнера около релето. Щом той прилегна плътно към него, Пит внимателно извади малка пробка, която щеше да позволи на морската вода много бавно да проникне в контейнера. Когато инертното съединение вътре влезеше в контакт със солената вода, то щеше да стане химически активно, силно разяждащо и причиняващо корозия. След като разядеше медната плочка — нейната дебелина беше изчислена така, че да му отнеме един час — киселинното съединение щеше да атакува медта в барометричното реле, като в края на краищата щеше да създаде електрически заряд, който щеше да задейства сигнала за възпламеняване и бомбата щеше да избухне.

Докато Пит прибираше манипулаторите и внимателно изтегляше на заден ход „Големият Бен“ надалеч от отвратителното чудовище, което лежеше като голяма слизеста буца в калта, той хвърли бърз поглед към дигиталния часовник върху арматурното табло.