Клайв Къслър - Дракон bg

— Аз също залагам на него — абсолютно убедено заяви Сандекър.

— Към Окинава? — попита Търнър, здраво стиснал щурвала в ръка.

Много бавно, с голямо усилие, сякаш се бореше за душата си с дявола, Сандекър погледна към Търнър и кимна.

— Към Окинава.

Големият самолет направи вираж и пое по нов курс, като с мъка продължи напред в тъмнината. След няколко минути шумът от двигателите му заглъхна над смълчаното море, пусто, с изключение на един човек.

С бомбата, която висеше гротескно от манипулаторите му, „Големият Бен“ беше застинал неподвижно на ръба на огромната подводна падина, зейнала на десет километра широчина и два километра дълбочина. Вътре Пит се взираше мрачно към склона, който постепенно се губеше в тъмнината.

Геофизиците бяха избрали точка на около хиляда и двеста метра под ръба на стената на падината като идеалното място, в което взривът би довел до свличане на дънната маса, а оттам и до пораждане на сеизмична морска вълна. Ала наклонът беше с цели пет градуса по-стръмен, отколкото подсказваха сателитните снимки. И което беше по-лошо, много по-лошо, горният слой на утайката, която покриваше склоновете на падината, беше с плътността на мазна глина.

Пит беше задействал телескопична сонда в утайката и резултатите от геологическия тест, които се появиха на екрана на компютъра, бяха далеч от радващи. Той осъзна колко опасно беше положението, в което се намираше. Трябваше да води истинска битка, за да не допусне огромната машина да се свлече по хлъзгавата кал чак до дъното на падината.

А щом се решеше и подкараше „Големият Бен“ през ръба, нямаше да има връщане назад. Звената на гъсеничните вериги никога не биха могли да осигурят достатъчно голямо сцепление, да изтеглят СДГП обратно по склона и да го прехвърлят през хребета на безопасно разстояние преди експлозията. След като задействаше механизма за възпламеняване на бомбата, реши той, щеше да поеме напряко и надолу по склона, подобно на скиор, който се спуска лъкатушно по заснежен хълм. Единственият му шанс, при това невероятно малък, беше да използва гравитацията, за да увеличи скоростта и да се изплъзне с „Големият Бен“ от мъртвата хватка на лавината, преди тя да се стовари върху тях със страховита сила, да ги помете и погребе за следващите десет милиона години.

Пит добре разбираше колко тънка беше линията, която делеше оцеляването от гибелта. Той си помисли с горчива ирония, че за закона на Мърфи няма почивен ден. Усещаше липсата на Джордино и се зачуди защо връзката с „Галакси С-5“ беше прекъснала. Сигурно имаше основателна причина. Джордино и Сандекър никога нямаше да го изоставят без причина. Но вече беше твърде късно за обяснения и все още твърде рано за прощаване.

Отсъствието на човешки глас, който да повдигне духа му, го караше да се чувства самотен и подсилваше зловещата атмосфера. Той усети как го връхлитат огромните невидими вълни на умората. Оптимизмът постепенно го беше напуснал и той се отпусна на седалката. Провери координатите на мястото за експлозията и за последен път погледна часовника си.

После пое ръчното управление на „Големият Бен“, включи предавката за движение напред и започна да се спуска с огромната верижна машина по стръмния склон.

След първите стотина метра инерцията бързо се увеличи и Пит започна да се съмнява дали ще успее да спре СДГП, преди той да се понесе неудържимо към дъното на падината. Той скоро откри, че опитите да задейства спирачките на веригите не водят до намаляване на скоростта. Между гъсеничните звена и хлъзгавата кал не съществуваше никакво триене. Огромният механичен звяр започна да се пързаля по хлъзгавата повърхност като останал без управление камион с полуремарке, който препуска лудешки по стръмен път.

Валчестата бомба се люлееше неудържимо в челюстите на манипулаторите. Тъй като висеше право пред очите му, всеки път, когато погледнеше към зловещия предмет, Пит си го представяше като оръдие на предстоящата си смърт.

Внезапно в съзнанието му изплува друга ужасяваща мисъл. Ако бомбата се откъснеше и се търкулнеше по склона, той никога нямаше да успее да я измъкне. Той настръхна, обзет от смразяващ страх не от смъртта, а от това, че можеше да се провали пред самия край на операцията.

Сега Пит започна да действа бързо, забравил, че е поел риск, който нито един здравомислещ човек не би и помислил да поеме. Той включи предавката за заден ход и увеличи мощността. Веригите бясно се завъртяха назад в хлъзгавата тиня, скоростта на „Големият Бен“ постепенно спадна и той бавно продължи напред.