Клайв Къслър - Дракон bg

Макар и трудно, той беше спечелил надпреварата с времето. „Майчино дихание“ щеше да избухне със закъснение от четиридесет и осем години, но с нов краен срок и в друга епоха.

— Нещо ново? — тревожно попита президентът от Овалния кабинет.

— Връзката прекъсна по необясними причини — докладва Джордън от оперативния пункт.

— Загубили сте връзка с адмирал Сандекър?

— Боя се, че е така, господин президент. Направихме всичко, което е по силите ни, но не успяхме да възстановим връзката със самолета му.

Президентът почувства как го обзема сковаващ страх.

— Какво се е случило?

— Можем само да гадаем. При последното си преминаване „Пирамидър“ показа, че самолетът е изоставил СДГП и е поел курс към остров Окинава.

— Това е лишено от смисъл. Защо Сандекър ще прекъсне изпълнението на задачата, след като Пит успешно е извадил бомбата от „Демоните на Денингс“?

— Той не би го направил, освен ако Пит не е претърпял сериозна авария и не е бил в състояние да взриви бомбата.

— Значи всичко е свършено — отчаяно произнесе президентът.

Когато Джордън отговори, в гласа му се долавяха глухите нотки на поражението.

— Няма да научим какво се е случило, докато адмиралът не се свърже отново с нас.

— Какви са последните сведения от издирването на колите бомби?

— Специалната група на ФБР е открила и обезвредила още три, всичките в големи градове.

— А хората шофьори?

— Всички до един отявлени поддръжници на Сума и „Златните дракони“, готови с охота да жертват живота си. Никой обаче не е оказал съпротива, нито пък е направил опит да взриви бомбите, когато агентите на ФБР са ги арестували.

— Защо са били толкова покорни и сговорчиви?

— Заповедите им са били всеки да взриви бомбата в колата си само когато получи кодиран сигнал от центъра „Дракон“.

— Колко са останали все още скрити в нашите градове?

Последва напрегната пауза, а после Джордън бавно отговори:

— Цели десет.

— Милостиви боже! — Вълната от ужас беше последвана от непоносим страх и неприятна изненада.

— Все още не съм загубил вяра в Пит — тихо каза Джордън. — Нямаме никакъв повод да мислим, че той не е успял да зареди системите за възпламеняване на бомбата.

В очите на президента проблесна малка искрица надежда.

— Кога ще разберем?

— Ако Пит е успял да спази графика, бомбата трябва да избухне в следващите дванадесет минути.

Президентът впери празен поглед в плота на писалището си. Когато проговори, той направи това толкова тихо, че Джордън едва успя да разбере думите му.

— Стискай палци, Рей, и се моли. Това е единственото, което ни остава.

Щом киселинното съединение се активизира при контакта си със солената вода, то бавно разяде пластинката, която изпълняваше ролята на таймер и атакува барометричното реле. Въздействието на киселината върху медния превключвател скоро доведе до образуването на електрически заряд, който предизвика късо съединение през контактите и затвори възпламенителната верига.

След като бяха чакали почти пет десетилетия, детонаторите в тридесет и две различни точки около сърцевината на бомбата се възпламениха и положиха началото на невероятно сложното детонационно явление, в резултат на което неутроните започнаха да проникват в околния плутоний и предизвикаха верижна реакция. Тя беше последвана от деление, което доведе до взрив с температура и налягане от стотици милиони градуси и килограми. Под водата разцъфна газообразно огнено кълбо, което се стрелна нагоре, разкъса морската повърхност и изхвърли огромен воден стълб, който ударната вълна разпръсна на капчици в нощния въздух.

Тъй като водата е лишена от свойството да се свива, тя представлява почти идеална среда за предаване на ударни вълни. Като се движеше със скорост от почти два километра в секунда, ударният фронт настигна и изпревари „Големият Бен“, който напредваше по склона на падината само на осем километра от мястото на взрива, с цели четири километра по-близо поради мъчително бавното придвижване на съда през калта. Вълната от налягане се стовари върху огромния СДГП като ковашки чук върху стоманен варел, но той пое удара с непоклатимата твърдост на нападателно крило на лосанджелиските „Рамс“, което блокира изпречил се на пътя му стопер, който се опитва да му отнеме топката.

Но дори и в този миг, когато енергийният удар и бушуващата стена от завихрена утайка връхлетяха върху СДГП, Пит беше завладян единствено от чувство на ликуване. Експлозията беше разсеяла всички негови страхове от неуспех. Като се осланяше сляпо на звуковите сонди, той непоколебимо напредваше през водовъртежа от утайка, поел курс към неизвестността. СДГП се движеше по дълга тераса, която се простираше до средата на полегатия склон, но скоростта му беше само с няколко километра по-голяма, отколкото при по-стръмните наклони. Въпреки че сцеплението между гъсеничните вериги и калта се беше увеличило едва доловимо, беше невъзможно огромното механично чудовище да се управлява така, че да се движи по права линия. То непрекъснато занасяше и лъкатушеше по целия склон като камион по заледен път.