Клайв Къслър - Дракон bg

Цубой се навря в един ъгъл и впери смаян поглед в Куроджима.

— Имам чувството, че пропадаме.

— Островът сигурно потъва — уплашено извика Куроджима.

Това, което ужасените мъже в центъра „Дракон“ не знаеха, не биха могли и да знаят, беше, че само след две минути след ударните вълни щеше да връхлети цунами.

С Пит, който беше поел ръчното управление, „Големият Бен“ бавно и мъчително лъкатушеше през калта, като се плъзгаше все по близо към дъното на падината. Гъсеничните вериги постоянно приплъзваха и запращаха СДГП странично надолу по склона, докато предните им ръбове не натрупваха кал, в която се забиваха и отново зацепваха.

Пит се чувстваше като слепец, който управлява трактор в един непрогледен свят с помощта само на няколко кръгови скали и измервателни прибори и екран, по който пробягваха цветни думички. Той претегли шансовете си, като прецени ситуацията отвън по показанията на сонарно-лазерния скенер и стигна до извода, че докато се намираше затънал в калта, само чудо би могло да го спаси. Според изчисленията на геофизиците той не се беше отдалечил достатъчно, за да избегне предполагаемия обхват на свличането.

Всичко зависеше от откриването на твърда почва или скална конструкция, която трябваше да бъде достатъчно стабилна, за да не се откъсне от стената на падината. Но дори и тогава най-голямото препятствие за него щеше да бъде самата падина. Склонът, на който се намираше, не му вършеше работа. За да стигне до спасителния японски бряг, трябваше да се спусне с огромния съд надолу до дъното на падината и да се изкатери по отсрещния склон.

Той не виждаше, нито пък скенерът можеше да му каже, че нямаше твърда почва, нито склонове с малък наклон, в които СДГП можеше да се вкопчи и да се измъкне върху равен терен. Най-малко, защото огромната пукнатина в морското дъно ставаше все по-дълбока и в протежение на повече от осемстотин километра не предлагаше никаква възможност за измъкване. Ала вече беше твърде късно. Скенерът му показа могъщото сеизмично свличане, което се стелеше по източния бряг на падината също като пясък, който пада през отвора на пясъчен часовник, и приближаваше към него с невероятна скорост.

„Големият Бен“ все още с труд си пробиваше път през меката тиня, когато лавината го настигна. Пит почувства как почвата под съда се плъзна и разбра, че беше загубил надпреварата. Звукът й долетя като тътен на водопад в облицована с плочки стая. Той видя как смъртта протяга ръка да го докосне. Времето едва му стигна да напрегне мускулите си преди огромната стена от кал да погълне СДГП и да започне да го премята към тъмната пропаст долу, като го скри под покров от безлична тиня.

Морето заприлича на побесняло, когато огромната маса на цунами се извиси в нощта, набрала необуздана разрушителна мощ. Тя се понесе в тъмнината и височината й нарасна още повече, щом навлезе в плитчините край острова, а силата й достигна невъобразима за човек големина.

Щом предната част на вълната забави движението си поради триенето в надигащото се дъно, водата отзад започна да се трупа и да се издига с невероятна скорост до височината на осеметажна сграда. По-тъмна от самата нощ, с гребен, който проблясваше като фойерверки с фосфоресцираща светлина, с тътен, който се носеше над морето като гръмотевица, гигантското кошмарно чудовище се извиси като планински връх и се хвърли върху беззащитните, започнали вече да потъват скални вериги на острова.

Чудовищната, сееща разруха и смърт стена изпочупи и помете до едно всички дървета, всички стръкчета органична растителност и къщичките за отдих на повърхността на острова, като че ли бяха клечки за зъби, изпречили се на пътя на ураган. Нищо, създадено от природата или от ръката на човека, не можа да устои на пагубната стихия по-дълго от частица от секундата. Трилионите литри вода заличиха всичко по пътя си. Островът потъна още по-дълбоко, сякаш натиснат от гигантска ръка.

Яростната атака върху земната маса изчерпа до голяма степен чудовищната мощ на цунами. Възникналата подобно на рикошет обратна вълна пренасочи силата й към необятната океанска шир. Това, което беше останало от устремената на запад енергия, продължи напред и се стовари върху главния японски остров Хоншу. Тъй като височината на цунами беше спаднала до един метър, подобно на обикновена крайбрежна вълна, тя причини известни щети на няколко рибарски пристанища, но не взе човешки жертви.

След себе си родената от „Майчино дихание“ цунами остави под бурното море потъналия остров Сосеки заедно с намиращия се в недрата му център „Дракон“, които никога вече нямаше да се издигнат над повърхността.