Клайв Къслър - Дракон bg

Джордино обикаляше с безизразно лице около реактивния изтребител на Луфтвафе „Месершмит МЕ-262А-1а“. Верен на думата си, Герт Халдер се беше направил, че не забелязва, когато Пит и Джордино скришом измъкнаха самолета от бункера, натовариха го на камион и го покриха с брезентно платнище, а после уредиха прехвърлянето му на борда на датски товарен кораб, който щеше да поеме курс към Щатите. Само преди два дни корабът беше пристигнал в Балтимор, където Джордино го очакваше, за да превози самолета до хангара на Пит във Вашингтон. Сега, стъпил върху разположените си в триъгълник колесници, той беше заел мястото си сред останалите класически модели в колекцията на Пит.

— Дърк трябваше да е тук, за да го види — с натежало от мъка сърце каза Джордино. Той прокара ръка по носа на оцветения в различни оттенъци на зеленото корпус на самолета и боядисана в светлосиво долна част, а после спря поглед върху дулата на четирите тридесетмилиметрови оръдия, които се подаваха от предния обтекател. — Щеше да е във възторг, че се е сдобил с него.

Никой от двамата не беше предвидил, не би могъл и да си представи, че ще настъпи такъв момент. Сандекър се чувстваше така, сякаш беше загубил син, а Джордино — брат.

Джордино спря и погледна към апартамента над класическите автомобили и самолета.

— Трябваше да бъда с него в този СДГП.

Сандекър вдигна поглед към него.

— Тогава ти също щеше да си изчезнал и може би мъртъв.

— Винаги ще съжалявам, че не бях с него — тихо каза Джордино.

— Дърк загина в морето. Той би искал да умре точно така.

— Той можеше да стои тук сега, ако един от манипулаторите на „Големият Бен“ беше снабден със скрепер, вместо с инструменти за рязане — продължи да упорства Джордино.

Сандекър уморено поклати глава.

— Колкото и да се вихри въображението ти, няма да го върне обратно.

Джордино вдигна очи към жилището на Пит.

— Все си мисля, че само да му извикам и той ще слезе.

— И аз си мислех за същото — призна Сандекър.

Внезапно вратата на апартамента се отвори и за миг двамата настръхнаха, но после се отпуснаха. Оттам излезе Тоши, която носеше поднос с чаши и чайник. С невероятно гъвкава и грациозна походка тя внимателно се спусна по витата желязна стълба и плавно се отправи към Сандекър и Джордино.

Сандекър сви озадачено вежди.

— Чудя се, как си успял да придумаш Джордън да ти я повери.

— Няма нищо за чудене — ухили се Джордино. — Направихме трампа. Той ми я подари, за да си държа езика зад зъбите за проекта „Кайтен“.

— Имаш късмет, че не е залял краката ти с цимент и не те е хвърлил в Потомак.

— Аз блъфирах.

— Рей Джордън не е глупак — сухо отбеляза Сандекър. — Той е знаел това.

— Добре де, значи тя е подарък за оказани услуги.

Тоши постави подноса върху стъпенката на „Стуц“-а до адмирала.

— Чай, господа?

— Да, благодаря — каза Сандекър, като стана на крака.

Тоши плавно коленичи и изпълни кратка чайна церемония, преди да подаде чашите, от които се вдигаше пара. После се изправи и впери възхитен поглед в „Месершмит“-а.

— Какъв красив самолет — промърмори тя, без да обръща внимание на полепналата по него прах, пукнатите гуми и избелялата боя.

— Ще го възстановя в първоначалното му състояние — тихо каза Джордино, като се опитваше да си представи как е изглеждал прашният самолет, когато е бил нов. — Като услуга към Дърк.

— Говориш така, сякаш той ще възкръсне — със свито гърло каза Сандекър.

— Той не е мъртъв — упорито промълви Джордино. Въпреки че не беше мекушав, очите му се напълниха със сълзи.

— Може ли да помагам? — попита Тоши.

Джордино смутено избърса очите си и я изгледа с интерес.

— Извинявай, хубавице, да ми помагаш за какво?

— За ремонта на самолета.

Джордино и Сандекър размениха погледи, изпълнени с недоумение.

— Да не би да си механик? — попита Джордино.

— Аз помагах на баща ми да направи и поддържа в добро състояние рибарската си лодка. Той беше много горд с мен, когато поправих повредения й двигател.

Лицето на Джордино грейна.

— Като че ли господ ни събра. — Той замълча и огледа раздърпаната рокля, която бяха дали на Тоши, когато Джордън я освободи. — Преди ти и аз да започнем да разглобяваме тази машинка, ще те разведа из най-хубавите бутици във Вашингтон и ще ти купя нови дрехи.

Очите на Тоши се разшириха.

— Сигурно имате много, много пари, също като мистър Сума?

— Не — изпъшка скръбно Джордино, — само много кредитни карти.