Клайв Къслър - Дракон bg

И този път операцията протече гладко. Оставащите препятствия скоро бяха струпани накуп върху отрязаните отломъци. Следващата част от изваждането на бомбата криеше най-големи опасности.

От „Майчино дихание“ сякаш лъхаше на смърт и разруха. Дълга девет фута и с диаметър пет фута, размерите, които й бяха дали при построяването й, тя изглеждаше като огромно, дебело и грозно яйце, боядисано от ръждата, с четири стабилизатора, разположени на деветдесет градуса един от друг и с цип по средата.

— Добре, залавям се с бомбата — докладва Пит на Сандекър.

— Ще трябва да използваш двата манипулатора, за да я свалиш и пренесеш — каза Сандекър. — Според старите замервания тя е тежала близо пет тона.

— Трябва ми една стрела да срежа скобата и напречните опори.

— Напрежението ще бъде твърде голямо за един манипулатор. Той не може да удържи бомбата, без да се повреди.

— Знам това, но трябва да чакам, докато срежа скобата, преди да сменя отрезния абразивен диск с устройството за захващане. Чак тогава ще посмея да направя опит за повдигане.

— Задръж — нареди му Сандекър. — Ще проверя и веднага ще ти се обадя.

Докато чакаше, Пит постави инструмента за рязане на мястото му и фиксира захващащото устройство към ухото за окачване под скобата.

— Дърк?

— Слушам, адмирале.

— Остави бомбата да падне.

— Повторете пак.

— Срежи кабелите на скобата и остави бомбата да падне. „Майчино дихание“ е бомба от имплозивен тип и може да издържи на силен удар.

При вида на ужасяващото чудовище, което се поклащаше само на няколко метра пред него, Пит си представи избухващото огнено кълбо, което постоянно показваха в документалните филми.

— Чуваш ли ме? — попита Сандекър с ясно доловима нервност в гласа.

— Това факт ли е или предположение? — долетя гласът на Пит.

— Исторически факт.

— Ако чуете силен гръм под водата, да знаете, че сте ми опропастили деня.

Пит пое дълбоко дъх, издиша, несъзнателно затвори очи и насочи абразивния диск към кабелите, които трябваше да среже. Полуразядени от ръжда след близо петдесетте прекарани под водата години, сноповете бързо поддадоха под яростната атака на зъбците на диска и огромната бомба се стовари върху затворената врата на бомбения отсек. Единствената експлозия дойде от утайката, която се беше просмукала и натрупала върху нея.

В продължение на една зловеща, изпълнена със самота минута, Пит седя онемял, почти усещайки тишината, докато чакаше утайката да се разнесе и бомбата отново да се появи пред очите му.

— Не чух гръм — отбеляза с вбесяващо спокойствие Сандекър.

— Ще чуете, адмирале — каза Пит, възвърнал самообладанието и способността си да мисли трезво, — ще чуете.

Надеждата за успех, която беше обзела всички, все повече нарастваше. Оставаха по-малко от два часа, а „Големият Бен“ се придвижваше бързо по морското дъно, здраво стиснал „Майчино дихание“ в щипците на своите манипулатори. Както става в последните минути на футболна среща, когато изходът и резултатът са все още под съмнение, напрежението в „С-5 Галакси“ и в Белия дом се увеличаваше с всеки изминал миг, който приближаваше решителния момент на операцията.

— Изпреварва графика с осемнадесет минути — тихо каза Джордино — и всичко изглежда наред.

— „Като скитник, поел по път самотен, обзет от страх и ужас.“ — разсеяно цитира Сандекър.

Джордино вдигна към него озадачен поглед.

— Какво беше това, адмирале?

— Колридж. — Сандекър се усмихна извинително. — „Старият моряк“. Мислех си за Пит там долу, сам в бездната. На плещите му тежи животът на милиони хора, а той е само на сантиметри от мигновено изпепеляване.

— Трябваше да съм с него — горчиво каза Джордино.

— Всички знаем, че ти щеше да заключиш него, ако първи се беше сетил за това.

— Вярно е. — Джордино сви рамене. — Но не се сетих. И сега той гледа смъртта в очите, а аз седя тук като някой манекен зад витрина на магазин.

Сандекър се взря в картата и червената линия, която показваше курса на Пит по морското дъно до B-29 и оттам до мястото на взривяване.

— Той ще го направи и ще се измъкне жив — промърмори адмиралът. — Дърк не е от хората, които умират лесно.

Масуджи Кояма, главният експерт на Сума, отговарящ за откриването на цели с помощта на отбранителната система, застана зад оператора на радара за наблюдение и посочи на Йошишу, Цубой и Такеда Куроджима, които се бяха скупчили край него, един обект на екрана.