Клайв Къслър - Дракон bg

— Много голям транспортен самолет на американските ВВС — обясни той. — Компютърното увеличение показва, че това е „С-5 Галакси“, който може да пренася огромен полезен товар на далечни разстояния.

— Казваш, че се държи доста странно? — попита Йошишу.

Кояма кимна.

— Той приближи от югоизток, поел курс към американската военновъздушна база в Шимодате, въздушен коридор, по който техните военни самолети преминават на седемдесет до сто километра от нашия остров. Докато го наблюдавахме, забелязахме как от него се отдели някакъв предмет и падна в океана.

— Падна от самолета?

— Да.

— Успяхте ли да го идентифицирате? — попита Цубой.

Кояма поклати глава.

— Всичко, което мога да ви кажа, е, че падна бавно, сякаш беше спуснат с парашут.

— Може би съоръжение за подводно наблюдение? — предположи Куроджима, главният директор на центъра „Дракон“.

— Възможно е, при все че изглеждаше твърде голям за звуков сензор.

— Странна работа — замислено продума Йошишу.

— Оттогава — продължи Кояма — самолетът непрестанно кръжи над тази зона.

Цубой го погледна.

— От колко време?

— Почти четири часа.

— Засякохте ли гласови предавания?

— Няколко кратки сигнала, но те бяха кодирани по електронен път.

— Самолет коригировач! — възкликна Кояма, сякаш осенен от откровение свише.

— Какво представлява — попита Йошишу — този самолет коригировач?

— Това е самолет със сложно оборудване за комуникации и откриване на цели — обясни Кояма. — Използват ги като летящи командни центрове за координиране на военни нападения.

— Президентът е проклет лъжец! — внезапно изсъска Цубой. — Той ни хвърли прах в очите и излъга за позицията си, за да печели време. Сега вече е ясно, че възнамерява да заповяда атака с жива сила на нашия остров.

— Но защо да го прави толкова открито? — тихо каза Йошишу. — Американското разузнаване добре знае, че сме в състояние да откриваме и наблюдаваме интересуващите ни обекти в този обхват.

Кояма втренчи поглед в отражението на самолета върху екрана на радара.

— Може би са получили задача да извършат електронно проучване на нашите отбранителни съоръжения.

Лицето на Цубой беше застинало в гневна маска.

— Ще се свържа с президента и ще поискам да го изтегли от нашите води.

— Не, имам по-добър план. — Йошишу разтегли устни в мрачна, смразяваща усмивка. — Послание, което президентът ще разбере.

— Какъв е планът ти, Корори? — почтително попита Цубой.

— Съвсем прост — отвърна Йошишу с безстрастна прямота. — Да го унищожим.

След шест минути от пусковите установки бяха изстреляни две ракети земя-въздух „Тошиба“ с инфрачервено насочване, които полетяха към нищо неподозиращия екипаж на „С-5“. Беззащитният, невероятно уязвим самолет не носеше на борда си системи за оповестяване на предстояща атака. Той продължи изпълнението на задачата си да следи напредъка на „Големият Бен“, като кръжеше над морето в блажено неведение за разрушителните чудовища, които летяха устремени към огромния му корпус.

Сандекър беше влязъл в комуникационния отсек, за да изпрати доклад за развоя на събитията до Белия дом, а Джордино беше останал в служебното помещение, отделено за тях. Той се беше надвесил над бюрото и проучваше доклада на морския геолог за подводната падина, която Пит трябваше да прекоси, за да стигне до японския бряг, където щеше да бъде в безопасност. Джордино изчисляваше разстоянието може би за пети път, когато първата ракета улучи самолета и избухна със силен гръм. Ударната вълна повали Джордино на пода. Замаян, той едва беше успял да се надигне на лакти, когато втората ракета прониза долния товарен отсек и проби зееща дупка в долната част на фюзелажа.

Краят трябваше да бъде бърз и зрелищен, ала първата ракета не експлодира веднага. Тя профуча между опорите в горната средна част на самолета и се стрелна през товарния отсек, като избухна при преминаването си през укрепващите ребра на отсрещната стена. Нощният въздух отвън пое по-голямата част от силата на експлозията и това спаси самолета от разпадане.

Сега сигурно ще падне, помисли си Джордино, докато се отърсваше от шока. Няма да успее да се задържи във въздуха. И двете му предположения обаче се оказаха погрешни. Огромният „Галакси“ нямаше намерение да се предава толкова лесно. Като по чудо той не беше обхванат от пламъци и само една от системите му за управление беше повредена. Въпреки зеещите рани той продължи да се носи стабилно във въздуха.