Клайв Къслър - Възкръсналите

Оставаха му по-малко от петдесет метра до караулката. Той забави ход и след малко се закова на място, като видя една сянка да минава пред светлината, струяща от прозореца. Охранителят беше излязъл от караулката и стоеше на ръба на скалата, вперил поглед в изследователския кораб, който пореше водите на пролива. Пит пристъпи напред, без да прави опит да се крие. Изтича приведен зад охранителя, чието внимание бе съсредоточено върху събитията долу. Вратата на караулката беше отворена и оттам излизаше достатъчно светлина, за да се види, че охранителят държи в ръката си оръжие. Той или беше чул ехото от стрелбата, или беше предупреден по радиостанцията, че екипажът на НЮМА е успял по някакъв начин да избяга от кораба им и сега прави опит да стигне до открито море.

Приближавайки се, Пит се напрегна, като разпозна оръжието в ръката на охранителя — беше гранатохвъргачка. До краката му лежеше малка дървена кутия, пълна с гранати. Пит видя как мъжът вдигна гранатохвъргачката до рамото си.

Всяка мисъл за предпазливост му се изпари. Усъмни се, че ще вземе разстоянието до охранителя, без онзи да го забележи, въпреки мрака. Нападението му щеше да е акт на отчаяние. Защото, ако охранителят изстреляше граната в „Дийп инкаунтър“, щяха да загинат петдесет невинни хора, включително най-добрият му приятел. И той безразсъдно се втурна с главата напред по последната десетметрова права.

Пит се появи в нощта като ангел на смъртта, тичайки с цялата си решителност, която успя да събере. Болката, изригнала от раните и ожулените му ходила, беше забравена, докато спринтираше последните метри. Той нито трепна, нито се поколеба. Прекалено късно охранителят го забеляза. Той беше вглъбен в задействането на ударно-спусковия механизъм на гранатохвъргачката, когато почувства, че някой търчи към него. Пит скочи високо във въздуха и се хвърли върху охранителя точно когато последният натисна спусъка.

Двамата паднаха на земята, а снарядът, чиято траектория се бе изместила, когато Пит се блъсна в охранителя, присветна в тъмнината и се вряза в склона на скалата на петнайсетина метра над и малко зад кърмата на „Дийп инкаунтър“. От взрива вулканични отломъци се разхвърчаха над канала, част от които се посипаха върху научноизследователския кораб, без обаче да вземат жертви или да причинят щети.

Охранителят, смаян и с две пукнати ребра, се изправи на крака и събра длани за кос удар, но не улучи врата на нападателя си, а главата му. Пит беше на косъм да загуби съзнание, но мигом се овладя, изправи се на колене и с всичка сила заби десния си юмрук ниско в корема на охранителя. Последният се преви надве, а звукът от изкарания му въздух се чу като ръмжене. Тогава Пит грабна гранатохвъргачката и я размаха като сопа. Улучи охранителя и го отхвърли настрани. Въпреки раните си, мъжът беше жилав, със заякнало от годините физическа подготовка тяло. Той се олюля за миг, после изопна тяло и се нахвърли върху Пит като ранен глиган.

Използвайки ума си вместо мускулите си, Пит светкавично скочи на крака и отстъпи настрани. От набраната инерция охранителят се завъртя в кръг, препъна се и полетя надолу от ръба на скалата. Неочакваното му поражение дойде толкова бързо, че той не успя дори да извика. Единственият звук, който се чу, беше далечният плисък на вода ниско долу. Със студена пресметливост Пит грабна една граната от кутията, пъхна я в гранатохвъргачката и се прицели в пиратския кораб, който беше скъсил разстоянието до „Дийп инкаунтър“ до стотина метра. Мислено благодари на боговете, че боравенето с това оръжие не беше сложна работа, дори всеки бавноразвиващ се терорист можеше да се справи. И натисна спусъка.

Гранатата излетя със свистене в нощта и се заби в средната част на корпуса на катера, малко над водолинията. За миг взривът се чу като слаб пукот. Но когато снарядът проникна през обшивката в машинното отделение, последва оглушителен грохот, придружен от пламък, и пиратският кораб се разцепи на две. После ярко оранжево-червено кълбо оцвети стръмните скали и обля със светлина целия пролив. Детонацията беше пробила резервоарите за гориво, превръщайки катера в бушуващ ад. Надстройката се повдигна нагоре във въздуха, сякаш невидима ръка я откърти от корпуса. В следващия момент яркият пламък внезапно угасна и потопи отново в мрак водния канал. Само тук-там останаха да просветват горящи отломки около умиращия катер, който бавно изчезна под черните води на пролива. Краткотрайният погром отне живота на похитителите.