Клайв Къслър - Възкръсналите

Като видяха, че котвата на „Дийп инкаунтър“ се вдига и без да подозират, че двама от съучастниците им в престъплението са извадени от играта, те се сбъркаха и единият закрещя с пълно гърло:

— Спри, спри! Не можеш да тръгнеш по-рано от графика. Не и без екипаж!

Не беше в природата на Джордино да лежи кротко.

— Не ни трябва екипаж — обади се той със стържещ глас, имитирайки крякащия като жаба похитител. — Сам ще свърша работата.

Объркването на пиратите нарасна, като излязоха на палубата. Тогава познатият дрезгав глас извика:

— Кой си ти?

— Сам.

— Не, ти не си Сам. Къде е той?

Джордино почувства как туптенето на корабните двигатели зачестява с нарастването на скоростта. Още няколко секунди и задбордният трап щеше да падне във водата.

— Сам вика, че не може да се разчита на тъпанар като тебе, дето не може да вдигне дори капака на тоалетна чиния.

Ругатни и крясъци изригнаха, когато тълпа от похитители се затича към трапа. Двама от тях успяха и тръгнаха по него, но едва стигнаха до средата и Джордино се прицели внимателно и ги простреля в коленете. Единият падна назад върху палубата на работния катер, а другият се преви надве, хвана се за перилото и зави от болка. В този момент изследователският кораб потегли и трапът пропадна.

Похитителите веднага се окопитиха. „Дийп инкаунтър“ не беше изминал и стотина метра, когато котвата на пиратския кораб бе вдигната и с кърма, забита във водата, той запрепуска след плячката си. Залп от куршуми изтрещя и ехото се блъсна във вулканичните хълмове. В отговор Джордино изстреля няколко куршума през ветроотбойника на командния мостик.

Завивайки, за да навлезе в пролива, изследователският кораб временно изчезна от обхвата на противниковите оръжия. Джордино използва случая и преустанови стрелбата, за да се качи тичешком по стълбите в лоцманската кабина.

— Тия лагерници хич не са радостни — каза той на Бърч, който обслужваше щурвала.

— Те не могат да направят нищо, освен куршумите им да рикошират в нас — отвърна Бърч и лулата, която стискаше между зъбите си, заподскача нагоре-надолу, докато говореше. — Този път няма да се качат тъй лесно на борда както преди.

Корабът вече запори водите на пролива. Хаус експлоатираше големите двигатели до крайна степен. Водният канал приличаше на черна яма. Само неясните очертания на стръмните скали се извисяваха над тях на фона на звездите, като не предоставяха никакво чувство за видимост на посоката. Но Делгадо, наведен до локаторния екран, съобщаваше спокойно промените в курса. Останалите в лоцманската кабина започнаха да хвърлят тревожни погледи през задните отвори за наблюдение, когато светлините на пиратския катер се появиха отново зад тях.

Той напредваше със скорост, два пъти по-висока от тази на „Дийп инкаунтър“. Черен и страшен в нощта се очертаваше той на фона на назъбените очертания на палмовите дървета на брега. После всички очи се обърнаха и погледнаха нагоре към стръмните скали и малката светлинка, идваща от караулката на охранителя. Всеки в лоцманската кабина се запита дали Пит ще успее да стигне там, преди те да са излезли от водния канал. Само Джордино изглеждаше уверен, когато изстреля последните си амуниции в бързо приближаващия се катер.

Пътеката, ако изобщо можеше да се нарече така, беше широка едва трийсет сантиметра и се виеше от лагуната нагоре по стръмните скали. Ходилата на Пит го боляха от вървенето по вулканичната почва и започнаха да кървят. След като свали плавниците си, остана само по къси чорапи, които бе заел от възрастния човек, и те скоро се превърнаха в парцали. Той тичаше с всички сили и въпреки че сърцето му биеше все по-ускорено, нито за миг не забави ход. Пот започна да се лее от порите му и се стичаше по лицето чак до гърдите му.

Беше закрил писалката фенерче с ръка, за да не може охранителят в караулката да зърне светлинния лъч. Именно в такива моменти на Пит му се приискваше да е тренирал повече бягане. Сандекър щеше да вземе тичешком това разстояние, без дори да се задъха, но гимнастиката на Пит се свеждаше единствено до физически активен живот. Вече дишаше трудно и имаше чувството, че краката му стъпват върху жар. Той хвърли бърз поглед през рамо, като чу стрелбата. Беше сигурен, че приятелят му няма да допусне нападателите да минат по трапа. По движението на светлините, идващи от отворите за наблюдение, и отражението им във водата на лагуната разбра, че „Дийп инкаунтър“ е потеглил. А виковете, отекващи в каменните стени, говореха, че пиратският кораб бързо го застига. Последва нова стрелба, когато Джордино направи на пух и прах командния мостик на преследващия ги кораб.