Клайв Къслър - Възкръсналите

— Ами ако човек не знае, ще си помисли, че похитителите пазят цветна градина от лакома сърна. Двама мъже да пазят петдесет души, а останалите да си почиват като на курорт — това не е ли доста съмнително? Те явно са абсолютно сигурни, че този кораб не може да излезе в открито море, без да бъде забелязан. В средата проливът е дълбок цели сто и двайсет метра. „Дийп инкаунтър“ може лесно да бъде пратен на дъното му и никога да не бъде намерен, а пиратският кораб ще продължи да има достатъчно вода под кила си, за да отплава от лагуната.

— Но нощта е черна като в рог — обади се Бърч. — Може да успеем да се измъкнем в открито море, без охраната да ни забележи.

— Идеята не е добра — възрази Пит. — В момента, в който потеглите, похитителите на борда на техния кораб ще разберат това и ще ви погнат. Те не са толкова глупави, че да не разберат какво става, когато котвата бъде вдигната и машините заработят. Първото нещо, което ще направят, е да вдигнат на крак охраната при входа на пролива. Затова трябва да стигна там пръв и да премахна заплахата.

— Идвам с тебе — каза Джордино.

Пит поклати глава.

— Не, ти най-добре ще се справиш с всеки похитител, който се качи на борда, преди корабът да е потеглил.

— Хораций на моста — това ще съм аз. 3 3 Има се предвид герой от древноримска легенда, който отблъсква етруските от моста над река Тибър. — Б.пр.

— Ти няма да стигнеш навреме — каза Хаус на Пит. — Дотам са цели осемстотин метра нагоре по хълма през джунгла.

Пит вдигна малката си писалка фенерче.

— Ще осветявам пътя си. Освен това похитителите сигурно имат утъпкан път оттук до караулката.

Джордино се ръкува с Пит.

— Късмет, друже.

— На теб също.

И Пит тръгна.

Странно беше, че екипажът изпълняваше задълженията си с такова спокойствие, сякаш корабът напускаше пристанището на Сан Франциско. Не се приказваха никакви празни думи. Не по-малко странно беше и това, че никой не обсъждаше опасността, в която се намираха. Никой не бе изпълнен с лоши предчувствия. За да не се пречкат, научните работници се прибраха и останаха в каютите си.

Капитан Бърч клекна ниско на крилото на мостика и се взря в тъмнината в работния кораб на похитителите. После вдигна корабния преносим телефон до устата си и каза тихо:

— Ние сме готови, Чийф.

— Тогава вдигнете котвата — отвърна Хаус. — Веднага след като се отдели от дъното, ми се обадете и аз ще потегля с възможно най-високата скорост, която могат да развият двигателите ни.

— Изчакай на телефона — каза Бърч.

Навремето котвите биваха вдигани от матросите чрез превключватели и лостове. С модерните системи на борда на „Дийп инкаунтър“ обаче Бърч трябваше само да подаде код в компютъра и цялата процедура щеше да се извърши автоматически. Само че нито той, нито някой друг от екипажа можеше да предотврати шума от дрънченето и стъргането на прибиращата се в нишата си котва.

Благодарение на дългогодишния си опит Бърч мигом разбра, че котвата се е отлепила от дъното.

— Готово, Чийф, пълен напред. Изведи ни час по-скоро оттук.

Долу, в своето царство, ръцете на Хаус заиграха по командното табло. Задоволство го изпълни, когато почувства как винтовете разбъркаха водата и дръпнаха надолу кърмата, когато корабът подскочи напред.

Джордино взе двете автоматични пушки от повалените от него и Пит похитители и се разположи зад планшира на един-два метра от трапа, водещ към пиратския кораб. Просна се на палубата, като притисна едната пушка в свивката на лакътя си, а другата постави до револвера си, лежащ до него на палубата. Изобщо не се заблуждаваше, че е в състояние да спечели неравна битка. Но огневата му линия можеше поне да държи нашествениците далече от изследователския кораб, когато той потеглеше. Можеше да бутне трапа във водата, но реши да не вдига излишен шум. Съоръжението така и така щеше да цамбурне, след като „Дийп инкаунтър“ започнеше да се отдалечава от пиратския кораб.

Почувства вибрациите през палубата, когато главният механик Хаус включи големите генератори и зададе на дизел-електрическите двигатели максимална скорост. Двама от матросите на изследователския кораб запълзяха по палубата до стоманените перила на планшира и откачиха котвените въжета от кърмовите кнехти, после се прибраха вътре пак крадешком под прикритието на надстройката.

Сега идва ред на забавната част, помисли си Джордино, като чу дрънченето на котвата. За хората на борда на „Дийп инкаунтър“ звукът проехтя като двайсет чука, удрящи едновременно в наковалня. Както се очакваше, трима от похитителите се втурнаха навън от офицерския стол да разберат какъв е този шум.