Клайв Къслър - Възкръсналите

Джордино кимна и с лекота повдигна похитителя над перилото и го пусна като чувал с картофи върху трамплина, където само сантиметри го деляха от това да се претърколи в морето и да се удави.

— Злодеянието извършено — заяви той.

— Да се надяваме да остане в страната на сънищата поне един час.

— Бъди сигурен в това — увери го Джордино и огледа тънещите в мрак открити палуби. — Колко мислиш, че са хората на борда?

— НЮМА има два работни кораба, горе-долу със същата големина. Те побират екипаж от петнайсет души, но могат да превозват над сто пътници.

Пит подаде ножа на Джордино, който го огледа с намръщено лице.

— Защо не дадеш оръжието на мен?

— Ти си този, който не изпуска филм с Ерол Флин.

— Да, ама той използва сабя, а не евтино джобно ножче.

— Тогава просто се прави, че е сабя.

Без повече възражения от страна на Джордино, двамата прекосиха с равномерна спокойна крачка просторната товарна и работна палуба и стигнаха до врата в задната напречна преграда. Вратата беше затворена поради работещата климатична инсталация. Това може би беше време за страх пред незнайното, но не и приемливо. Съществуваше единствено смразяващата опасност да са пристигнали твърде късно, за да спасят мъжете и жените от „Дийп инкаунтър“. Мислите на Пит се съсредоточиха върху най-лошото, но той ги пропъди, както пропъди и всяко опасение да са убити.

Те се спряха, преди да продължат по трапа, свързващ двата кораба, и погледнаха крадешком през един от илюминаторите, откъдето струеше светлина. Пит видя, че помещението е офицерски стол и преброи вътре двайсет и двама похитители — едни играеха карти, други четяха, трети гледаха сателитна телевизия. Въоръжението им беше достатъчно за начало на революция. Никой не изглеждаше да е нащрек за неканени посетители или че пленниците им могат да избягат. Самата гледка крайно притесни Пит. Поведението на похитителите издаваше прекалено спокойствие и нехайство, ако все още държаха в ръцете си петдесет заложника.

— Напомни ми никога да не наемам някой от тия юнаци да пази ценните ми вещи — смънка Джордино.

— Облечени са повече като търговци, отколкото като пирати в лагуна — отбеляза шепнешком Пит.

Той се отказа от намеренията си да отмъсти на похитителите на борда на техния кораб. Един шестпатронен револвер и един сгъваем нож срещу повече от двайсет добре въоръжени мъже трудно биха могли да доведат до успешен край. Главната цел на Пит и Джордино беше да проверят дали все още има живи на борда на изследователския кораб и да ги спасят, ако изобщо имаше такава възможност. Плътно притиснали гърбове в надстройката, двамата се ослушаха и взряха за малко в мрака. Като не чуха нищо обезпокоително, те тръгнаха безшумно по палубата. След няколко крачки Пит внезапно се закова на място.

Джордино се смрази и прошепна:

— Видя ли нещо?

Пит посочи широко парче боядисан картон, залепен отстрани на надстройката.

— Ела да видим какво крият там.

Бавно и много предпазливо Пит отлепи края на една от залепените ленти, повдигна единия ъгъл на картона и разкри маркировки, които едва се виждаха на слабата светлина, процеждаща се от илюминаторите.

Все пак успя да различи стилизирано изображение на триглаво куче със змия вместо опашка. Точно под него беше изписано „Цербер“. Това не му говореше нищо и той пусна края на картона и го залепи отново.

— Какво видя? — попита Джордино.

— Достатъчно!

Двамата продължиха към тесния метален трап между двата кораба и тръгнаха предпазливо по него, очаквайки похитителите да изскочат от мрака и да открият огън срещу тях с автоматичните си оръжия.

Стъпиха благополучно на палубата на изследователския кораб и Пит се почувства като на родна земя. Той познаваше всеки сантиметър от „Дийп инкаунтър“ и можеше да върви по палубите му и с вързани очи.

Джордино събра длани пред устата си и прошепна в ухото му.

— Искаш ли да се разделим?

— Не — отвърна също шепнешком Пит. — По-добре да вървим заедно. Да започнем от лоцманската кабина и продължим надолу.

Те можеха да се качат до лоцманската кабина по външните стълби, но предпочетоха да стоят далече от полезрението на някой от похитителите, който решеше да излезе от офицерския стол. Вместо това се промъкнаха през един люк и изкачиха четири палуби по вътрешните стълби до лоцманската кабина. Тя беше тъмна и празна. Пит влезе в свързочния отсек и затвори вратата, а Джордино остана да пази отвън. Взе телефона „Глоубълстар“ и набра номера на клетъчния телефон на Сандекър. Докато изчакваше връзката, погледна водолазния си часовник „Докса“ с оранжев циферблат и изчисли наум осемчасовата разлика — във Вашингтон беше шест сутринта. Адмиралът щеше да е излязъл да тича за здраве всекидневните си осем километра.