Клайв Къслър - Възкръсналите

— Може и да не разполагаме с толкова време — каза Пит.

— Ако похитителите все още не са потопили „Дийп инкаунтър“ и всички на борда му, вероятността да го сторят довечера е голяма. След двайсет и четири часа, броени отсега, може да се окаже твърде късно.

— Лудост е да жертвате живота си — настоя на своето Мисти.

— Нямаме избор — заяви твърдо Пит. — Времето не е на наша страна.

— Ами оръжия? — подметна Джордино толкова нехайно, сякаш се интересуваше за цената на фунийка сладолед.

— Имам две автоматични пушки на борда, за самозащита — предложи Къслър. — Само че не знам как ще действат те и амунициите след влаченето им цяла миля под водата.

Пит поклати глава.

— Благодаря ви, но ще е по-добре да плуваме необременени. Колкото до огневи средства, ще му мислим по-нататък.

— А водолазна екипировка? Тук имам четири пълни бутилки със сгъстен въздух и два регулатора.

— Колкото по-малко сме натоварени, толкова по-добре. Водолазната екипировка само ще ни пречи, като излезем на брега. В лагуната можем да използваме шнорхели. Никой няма да ни забележи в тъмното от пет-шест метра разстояние.

— Предстои ви дълго плуване — каза Къслър. — Разстоянието от мястото, където съм закотвил яхтата, до вътрешността на лагуната, е близо два километра.

— Ще извадим късмет, ако стигнем там до полунощ — измънка Джордино.

— Мога да намаля времето ви с два часа.

Пит се вгледа в Къслър.

— Как?

— Имам подводен скутер, който ще ви превози през водата. Можете да го използвате, хванати в тандем.

— Това ще ни е от огромна полза, благодаря ви.

— Нищо ли не мога да сторя, за да ви разубедя да осъществите този неразумен план? — примоли се Мисти.

— Нищо — отвърна Пит и разтегна устни в утешителна усмивка. — Тази работа трябва да бъде свършена. На входа на пролива нямаше да има охранително съоръжение, ако някой не крие нещо там. Трябва да разберем дали това не е „Дийп инкаунтър“.

— Ами ако грешите?

Усмивката на Пит изчезна моментално и лицето му доби напрегнат вид.

— Ако грешим, нашите приятели на борда на кораба ще загинат, защото не сме успели да ги спасим.

Започвайки веднага след залез-слънце, за три часа тримата мъже завързаха един за друг няколко палмови трупи във вид на сал, а след това направиха рамка от плавеи, имитираща грубо очертанието на „Периуинкъл“. Най-накрая свързаха малка батерия към шнур с няколко лампи, който окачиха на рамковата конструкция. После салът беше закотвен до яхтата на борда й откъм брега.

— Стана доста сполучливо копие — изрази одобрението си Къслър.

— Не е красиво — каза Джордино, — но поне ще заблуди охранителя в караулката.

Пит наплиска лицето си с морска вода, за да измие потта от силната влага.

— Ще включим светлините на сала в същия момент, в който ще изключим светлините на яхтата.

В порядъка на минути Къслър включи двигателите, натисна бутона за вдигане на котвата и потегли с яхтата. После включи светлините на сала и едновременно с това хвърли яхтата в пълен мрак. След това продължи покрай скалите, като следеше зорко показанията на ехолота за дълбочината на кораловия риф, който се спотайваше под повърхността като злобни зъби на убиец и чакаше да разпори и потопи яхтата на дъното.

Той се насочи към остров Раул, ръководен от радара, като внимателно следеше дали яхтата не оставя някаква фосфоресцираща следа в килватера си. Поддържаше скорост десет възела и благодареше, че на обсипаното със звезди небе няма луна. Пит отиде до него в щурвалската кабина заедно с Мисти, която се беше примирила с операцията и беше приготвила сандвичи в камбуза. Тя седна до Ал, който, с наушни слушалки на главата, се опитваше да имитира дрезгавия глас, записан по време на разговора с охранителя.

Къслър разтвори морска карта с нанесени на нея водни дълбочини около острова и насочи сдвоения нос към малката светлинка, идваща от караулката на охранителя на върха на скалата.

— Ще вляза между стърчащите от водата скали пред входа на водния канал — поясни той. — Оттам нататък вие ще разчитате на скутера. Гледайте да се движите далече от прибоя, докато стигнете спокойните води.

За първи път Къслър показа признаци на обземащо го безпокойство. Той рядко поглеждаше през прозореца към черната като в рог нощ. По-често хвърляше погледи към компаса. Управляваше яхтата предимно по ехолота и радара. По едно време отвори прозореца и чу непогрешимия звук на прибоя, разбиващ се в твърдите скали.