Клайв Къслър - Възкръсналите

— Въпросът е откъде да започнем — обади се Сандекър.

— На никаква следа ли не попаднахте? — попита Мисти.

— На никаква.

— Дори и от плавателния съд на похитителите?

— Дори и от него — отвърна безпомощно адмиралът.

— Бас ловя, че знам как да открия двата кораба — заяви уверено Пит.

Във Вашингтон Сандекър и Гън се спогледаха.

— В какви води ловите риба? — попита предпазливо Сандекър.

— Разширяваме претърсвателната ни координатна мрежа — отвърна Пит.

— Не те разбирам — каза си Гън.

— Да предположим, че пиратският кораб и нашият плавателен съд са извън обсега на сателитните камери, фокусирани върху тесен път.

— Спокойно мога да кажа, че е точно така — призна Сандекър.

— Предполагам, че сте разширили пътя при следващата орбита.

— Да — потвърди Гън.

— И не сте открили никакви следи от никой от двата кораба.

— Никакви.

— Добре, все още не знаем къде е „Дийп инкаунтър“, но знаем къде не е.

Сандекър подръпна грижливо подстриганата си брада.

— Разбирам накъде биеш, но теорията ти няма да издържи.

— Трябва да се съглася с адмирала — каза Гън. — Максималната скорост на „Дийп инкаунтър“ е не повече от петнайсет възела. Няма начин той вече да е излязъл от първоначалния обхват на сателитната камера.

— По пътя към горящия туристически кораб главният механик Хаус успя да достигне двайсет възела — уведоми го Пит. — Признавам, че това беше голямо напрягане, но ако похитителите са били с бърз кораб, може и да са взели нашия съд на буксир и така да са увеличили скоростта му с още четири до шест възела.

Гласът на Сандекър прозвуча скептично.

— Няма никакво значение. И като увеличихме обхвата и пътя на сателитните камери, пак нямаше и следа от „Дийп инкаунтър“.

Пит изигра рисковата си карта.

— Вярно е, но вие сте търсили по повърхността.

— А къде другаде трябваше според теб? — попита заинтригуван Сандекър.

— Дърк има право — обади се замислен Гън. — Ние не насочихме камерите към сушата.

— Извинете за въпроса — намеси се Джордино, — но коя суша се има предвид? Най-близката земна маса до мястото, където е потънал туристическият лайнер, е най-северната точка на Нова Зеландия.

— Не — възрази Пит с тих глас, за да произведе ефект. — Островите Кермадек са на не повече от двеста морски мили на юг, което се равнява на осем часа плаване със скорост от двайсет и пет възела — каза той и се обърна към Къслър: — Познати ли са ви островите Кермадек?

— Плавал съм край тях — отвърна Къслър. — Там няма кой знае какво за гледане. Това е група от три малки острова и скалата Лесперанс. Най-големият, с площ от трийсетина квадратни километра, е остров Раул. Той е от вулканичен произход, на него се намира стръмно планинско възвишение на име Мумукай.

— Населен ли е?

— Има малка метеорологична и свързочна станция, но тя е автоматизирана. Метеоролозите го посещават на всеки шест месеца, за да проверяват и поддържат съоръженията. Единствените му постоянни обитатели са кози и плъхове.

— Там има ли залив, достатъчно широк за закотвяне на малък кораб?

— По-скоро е лагуна — отвърна Къслър, — но в нея спокойно могат да пуснат котва два, дори три кораба.

— А растителност за камуфлаж?

— Да, има пищна зеленина и гъста гора. Там може да се скрият два малки кораба, стига някой да не се вглежда внимателно.

— Чухте ли? — попита Пит в телефонната слушалка.

— Аз чух — потвърди Сандекър. — Ще предам на следващия сателит, който мине над онази част от Тихи океан, да насочи камерите си към островната група Кермадек. Как да се свържем с вас?

Пит понечи да попита Къслър за кода за свръзка, но възрастният мъж междувременно написа номера и му подаде листчето. Пит го каза на Сандекър и изключи връзката.

— Дали ще е възможно да направите една обиколка на островите Кермадек? — попита го Пит.

Синьо-зелените очи заблестяха.

— Май сте си наумили нещо…

— Случайно да ви се намира на борда бутилка текила?

Къслър кимна важно.

— Намира ми се. Цяла каса от най-доброто. Глътка синя агава от време на време ме държи бодър и чевръст.

След като чашите бяха напълнени с текила „Порфирио“ — само Мисти предпочете коктейл „Маргарита“ — Пит разкри на възрастния човек какво си е наумил, но само толкова, колкото прецени, че трябва да каже при дадените обстоятелства. В края на краищата, помисли си той, като хвърли още един поглед върху елегантната яхта, никой здравомислещ човек не би рискувал да съсипе такъв красив плавателен съд за осъществяването на един безразсъден план.