Клайв Къслър - Възкръсналите

— Дърк! — прогърмя гласът на Руди Гън. — Нямаш представа колко съм радостен, че си все още с нас. Изпратили сме всяка възможна спасителна единица от Австралия и Нова Зеландия да търси вас и кораба.

— Извадихме късмет и ни взеха на борда на една минаваща наблизо яхта.

— Но как, не сте ли на борда „Дийп инкаунтър“? — попита остро Сандекър.

— Не. След като прекарахме няколко часа на морското дъно, за да разследваме останките на „Емърълд долфин“, се издигнахме на повърхността, но от кораба и хората на борда нямаше и следа.

— Значи не знаете?

— Какво?

— Не сме напълно сигурни, но започваме да смятаме, че „Дийп инкаунтър“ е отвлечен.

— Защо смятате така?

— Едва вчера по това време нашите системи за безопасност откриха разлика в гласа на капитан Бърч по време на рапортите му до управлението на НЮМА за положението на кораба. Дотогава приемахме, че лично той предава рапортите, затова нямахме никакви подозрения.

— Когато ние напуснахме кораба, всичко беше наред.

— В последния рапорт от истинския капитан Бърч се казваше, че „Ъбис навигейтър“ всеки момент ще бъде спуснат във водата. Сега знаем, че похитителите са се качили на борда, докато вие сте били на дъното.

— Имате ли някаква представа къде е бил отвлечен корабът? — намеси се Джордино.

— Не — отвърна честно Гън.

— Той не може да се е изпарил — вметна Мисти. — Не може да е бил грабнат и отнесен в космоса от извънземни.

— Най-големият ни страх е — продължи Сандекър заплашително, — че е бил преднамерено потопен. — Той премълча предположението си, че и целият екипаж може би също лежи на дъното.

— Но защо? — попита Джордино. — За какво им е притрябвал на пирати океанографски кораб? На борда му няма съкровище, той не може да бъде използван за пренасяне на контрабандни стоки. Много е бавен и е прекалено разпознаваем. Какъв може да е мотивът?

— Мотивът… — думата се изплъзна от устата на Пит и той я остави да увисне във въздуха. — Същите хора, които са подпалили туристическия кораб и после са го потопили, са искали да прикрият следите си от палежа.

— Успяхте ли да проучите останките му? — поинтересува се Гън.

Пит кимна.

— Няма никакво съмнение — потопената част на корпуса на „Емърълд долфин“ е била взривена на най-малко шест места и това го е пратило на дъното на падината Тонга.

— От онова, което чух — допълни Сандекър, — той за малко не е повлякъл със себе си и влекача.

Сега Джордино заговори бавно:

— Дълбочина от шест хиляди метра е великолепно място за укриване.

Гън се обади:

— Гадовете изобщо не са допуснали, че научноизследователски кораб на НЮМА ще работи в същия район, кораб с два потопяеми апарата, способни да се спуснат на шест хиляди метра дълбочина.

Очите на Мисти изведнъж помръкнаха от покруса, когато изрече:

— Значи съществува ужасяващата вероятност всички на борда на „Дийп инкаунтър“ да са били убити за прикритие.

На отдалечената на шестнайсет хиляди километра от Вашингтон яхта настъпи мълчание. Всички отказваха да приемат подобна мисъл. Никой не се съмняваше, че човек, който без капка съвест може да изгори живи или да удави пътниците на борда на туристическия лайнер, ще се поколебае да прати научноизследователския кораб и всички на борда му на дъното на океана.

Пит започна да вижда нещата на фокус. Той обмисли всяка вероятност и заложи на предположението, че пиратите още не са задействали убийствения си план.

— Руди?

Гън свали очилата си и започна да ги бърше.

— Да?

— Твърде е възможно пиратите да са потопили „Дийп инкаунтър“, след като са го превзели. Но казваш, че са предавали рапортите с преправен глас от името на Бърч. Тогава защо ще си правят труда да заличават всяко подозрение, ако корабът вече е потопен?

— Не знаем със сигурност дали е потопен — отвърна Гън.

— Добре, но когато излязохме на повърхността, ние не видяхме никакви следи от разлив на гориво или корабни отломки. Нито пък чухме някакви звуци от разпадащ се от огромното водно налягане кораб, падащ към дъното. Моето предположение, моята гореща надежда е, че те са превзели кораба и хората на борда му и са ги скрили някъде, за да ги използват като разменна монета, в случай че планът им се провали.

— А когато започнат да си мислят, че им се е разминало и никой не ги преследва — продължи Гън, — тогава ще се отърват ли от доказателството за престъпленията им?

— Не бива да допускаме това — вметна разтревожена Мисти. — Ако онова, което Дърк предполага, се окаже вярно, то ние разполагаме с много малко време да спасим нашите приятели.