Клайв Къслър - Възкръсналите

Пит регулира радиофара на подводния апарат, после затвори люка и се качи на катамарана. Няколко минути тримата стояха сами на борда. Никой не ги посрещна — нито екипаж, нито пътници. Плавателният съд продължи да се движи напред и когато се отдалечи на двеста метра от подводния апарат, намали ход и легна на дрейф. След малко от кормилната рубка излезе фигура на мъж.

Беше едър човек, висок колкото Пит, но поне с шест-седем килограма по-тежък от него. И с трийсет години по-възрастен. Със сивите си коса и брада приличаше на стар пристанищен плъх. Синьо-зелените му очи проблеснаха, когато той с благоразположение се усмихна и огледа „улова“ си.

— А, значи сте трима — почуди се той. — Аз пък мислех, че онзи малък спасителен сал побира само един човек.

— Това не е спасителен сал — възрази Пит, — а подводен апарат за дълбоководни изследвания.

Възрастният мъж понечи да попита нещо, но се въздържа и промърмори само:

— Щом тъй казвате…

— Разследваме останките на потънал туристически кораб — поясни Мисти.

— А, да, „Емърълд долфин“, научих за това. Ужасна трагедия. Цяло чудо е, че са се спасили толкова много хора.

Пит не счете за нужно да изтъкне ролята им в спасителната операция, само разказа накратко за това как са се озовали сами насред морската шир.

— И корабът ви не е бил там, когато сте се върнали на повърхността? — попита скептично възрастният човек.

— Беше изчезнал — увери го Джордино.

— Налага се да се обадим в нашето управление във Вашингтон и да уведомим директора на НЮМА, че са ни намерили и взели на борда.

Мъжът кимна.

— Разбира се. Елате в кормилната рубка. Оттам можете да се обадите по радиостанцията кораб-суша или по сателитния телефон. А можете да изпратите дори имейл, ако искате. „Периуинкъл“ е снабдена с най-добрите комуникационни системи от всички яхти, спуснати на вода.

Пит огледа мъжа.

— Май сме се срещали някъде.

— Да, и аз тъй мисля.

— Името ми е Дърк Пит — той се обърна и представи другите двама, — а това са спътниците ми Мисти Греъм и Ал Джордино.

Възрастният човек се ръкува сърдечно с всички. После се усмихна на Пит и рече:

— Аз съм Клайв Къслър.

Пит изгледа мъжа с любопитство.

— Знам, че много пътувате.

— Голям късмет извадихме, че минахте покрай нас — намеси се Мисти, преливаща от щастие, че се е измъкнала от тесния подводен апарат.

— Тръгнал съм на околосветска обиколка — поясни Къслър. — Последното ми пристанище беше Хобарт, на Тасманово море. Щях да продължа към Папеете, Таити, но реших, че няма да е лошо да се отклоня, за да ви сваля на най-близкия остров с летище.

— И къде е това? — попита Джордино.

— Раротонга.

Погледът на Пит пробяга по луксозния катамаран.

— Не виждам никакъв екипаж.

— Плавам сам — отвърна Къслър.

— С такава голяма яхта?

Къслър се усмихна.

— „Периуинкъл“ не попада в класата на обикновените яхти. С автоматизираните й системи и компютри тя може да плава сама и в повечето случаи го прави.

— Мога ли да се възползвам от предложението ви да се обадя по сателитния ви телефон? — попита Пит.

— Разбира се.

Къслър ги поведе нагоре по стълба към кормилната рубка. Никой от хората от НЮМА не беше виждал подобен плавателен съд. Прозорци с тъмни стъкла обточваха в пълен кръг помещението и предоставяха видимост към всяка точка на хоризонта. В оборудването нямаше нищо традиционно. Не се виждаха никакви измервателни уреди, нямаше щурвал, нито лостове за ръчната газ. Широк тапициран стол стоеше пред седем индикатора с течни кристали. Екраните бяха вградени в грапави орехови шкафове. Щурманската рубка беше по-елегантна дори от командния мостик на „Старшип ентърпрайз“.

Къслър посочи на Пит да седне на щурманския стол.

— Телефонът „Глоубълстар“ е на таблото вдясно от вас. Само натиснете синия бутон и можете да разговаряте и слушате гласа в другия край на линията.

Пит му благодари и набра частния телефон на Сандекър в главното управление на НЮМА. Както винаги адмиралът вдигна слушалката след първото позвъняване.

— Сандекър.

— Адмирале, обажда се Дърк.

Последва мъчителна пауза. После гласът заговори много бавно:

— Ти си жив и здрав?

— Копнея за солидно ядене и съм малко обезводнен, но иначе съм здрав наистина.

— А Ал?

— Той и Мисти Греъм от „Дийп инкаунтър“ са до мен.

Пит долови по телефона въздишка на облекчение, след което адмиралът каза:

— При мен пък е Руди. Ще включа високоговорителя.