Клайв Къслър - Възкръсналите

— Насам, насам!

— Какво има? — обади се отдолу Пит.

— Виждам някаква лодка! — отвърна му с пълен глас Джордино. — Мисля, че плава към нас!

— Изстреляйте сигнална ракета — предложи възбудено Мисти.

— На борда нямаме сигнални ракети, Мисти. Гмуркаме се само през деня и се издигаме на повърхността в близост до кораба база — поясни Пит със спокоен глас, после взе портативното радио и започна да пробва връзка на пет различни честоти.

Мисти до болка искаше да види какво става на повърхността, но в люка имаше място само за един човек. Така че не й оставаше друго, освен да седи и наблюдава с безпокойство как Пит се опитва да се свърже с плавателния съд и Джордино да им каже дали скоро ще бъдат спасени, или не.

— Не, не ни видяха — изстена Джордино между виковете си над водата и бясното си ръкомахане с фенерчето, чийто лъч беше слаб поради изтощените му батерии. — Подминаха ни.

— Ало, ало, моля, обадете се — пробва Пит.

В отговор получи единствено атмосферни смущения.

В подводния апарат настъпи разочарование, докато Джордино наблюдаваше как светлините се изгубваха в нощта. И този, като другите плавателни съдове, не ги забеляза и той със свито сърце остана загледан след него в посока север.

— Беше толкова близо, и в същото време толкова далече — измърмори той обезсърчен.

Изведнъж по високоговорителя в подводния апарат изпращя глас.

— С кого говоря?

— С корабокрушенци — бързо отговори Пит. — Вие току-що ни подминахте. Моля, върнете се по същия курс.

— Добре, чакайте, ще обърна.

— Той обръща! — изкрещя радостен Джордино. — Връща се!

— От коя страна на носа ми се намирате? — попита силно гласът.

— Ал! — извика Пит към люка. — Той иска координати.

— Кажи му да следва курс двайсет градуса на негово ляво.

— Следвайте курс двайсет градуса на ваше ляво и ще ни видите — предаде съобщението Пит.

След минута гласът се обади:

— Видях ви… слаба жълта светлина на стотина метра право напред.

Собственикът на приближаващата се лодка включи гирлянди от външни лампи. Една от тях беше голям прожектор, който обходи водната повърхност напред, преди да спре върху Джордино, който продължаваше да размахва като обезумял фенерчето си от люка.

— Не се плашете — заговори отново гласът. — Ще мина над вас и ще спра над малкия ви люк, когато той се изравни с кърмата ми. Спуснал съм ви стълба, за да се качите на борда ми.

Пит не схвана какво имаше предвид спасителят им.

— Ще минете над нас ли казахте? — попита той. — Не ви разбирам.

Отговор не последва, долетя само приглушеният глас на Джордино, който извика:

— Той сигурно иска да ни прегази!

Първата мисъл на Пит беше, че ги е открил някой, който иска да ги убие, дори може би беше същата група, зад която стоеше мъжът, опитал се да убие Кели Еган. Той обгърна с ръка раменете на Мисти и й каза:

— Дръж се за мен и веднага след сблъсъка бързо излез през люка, преди онзи да е минал над нас. Аз ще те изтикам нагоре.

Тя понечи да каже нещо, но се отказа и зарови лице в гърдите му, когато силните му ръце я притиснаха към него.

— Извикай ни миг преди сблъсъка — нареди той на Джордино. — После изскачай през люка!

Джордино се приготви да изпълни нареждането му и загледа втрещен как ярко осветеният плавателен съд се насочи право към него. За първи път виждаше такава презокеанска яхта. Тя имаше формата на зелено-бял скат — дяволска риба, чиито черепни перки обграждаха огромните й, трупащи планктон уста. Широка полегата палуба в носовата част се издигаше и минаваше покрай голям сводест панорамен прозорец и продължаваше около кръгла кормилна рубка.

Злокобното му предчувствие бързо се стопи и той бе обзет от огромно облекчение, когато двата съединени корпуса, с по метър и половина свободно разстояние между тях, се плъзнаха над подводния апарат. Той загледа смаян как корпусното дъно на надстройката бавно мина над главата му, докато кърмата между двата корпуса не застана точно над подводния апарат. Почти инстинктивно той сграбчи хромовата стълба, наподобяваща малка стълбищна клетка, която внезапно се появи на около половин метър от него.

Едва тогава Джордино се сети да се наведе и подвикне на Пит и Мисти:

— Не се безпокойте, това е катамаран. Ние сме точно под кърмата му — и веднага след това изчезна от поглед.

Мисти излетя от люка като тапа от шампанско, удивена от първото зърване на невероятния плавателен съд. Беше се озовала на луксозна задна палуба с маса и кресла, без да си спомня как се е изкачила по стълбата.