Клайв Къслър - Възкръсналите

И очакванията му се оправдаха.

— Десет часа! Моите инструкции са, че по време на работа всеки научноизследователски кораб трябва да предава рапорт за състоянието си на свързочния ни отдел на всеки два часа!

— Инструкциите ви бяха спазвани стриктно. „Дийп инкаунтър“ отговаряше по графика.

— Тогава не те разбирам.

— Мъж, представящ се за капитан Бърч, се свързваше с нас на всеки два часа и предаваше рапорти относно проекта за разследване останките на „Емърълд долфин“. Разбрахме, че това не е истинският капитан, тъй като гласовите системи, записващи всички наши комуникации, не приеха гласовите характеристики. Някой се опитваше да го имитира. Само че доста неумело.

Сандекър поглъщаше всяка дума, докато острият му като бръснач ум пресяваше последствията от разказа на Гън.

— Сигурен ли си в това, Руди?

— Заявявам го най-отговорно: напълно сигурен съм.

— Не мога да повярвам, че корабът и всички на борда му са се изпарили във въздуха.

Гън кимна.

— Когато от свързочния ни отдел ме уведомиха за това, си позволих волността да поискам от един приятел от Националната агенция за изследване на океанските атмосферни условия да анализира сателитните снимки на метеорологичните условия в района, където работеше „Дийп инкаунтър“. Увеличените снимки не показали никакви следи от кораба в радиус от стотици мили.

— А какви са били метеорологичните условия?

— Ясно небе, вятър със скорост шестнайсет километра в час и спокойно море.

Сандекър се опитваше да проникне през обърканите съмнения.

— Корабът не би могъл да потъне без причина. Той не носеше никакви химически материали, които биха могли да го разрушат. Не може да се пръсне на парчета от само себе си. Да не би да се е сблъскал с друг кораб?

— Той се намираше далече от установените морски пътища и в близост до него не е имало други кораби.

— Значи преправен глас е предавал рапортите. — Сандекър пронизваше Гън с поглед. — Затова предполагаш, Руди, че „Дийп инкаунтър“ е бил отвлечен.

— Започвам да мисля в тази посока — потвърди Гън. — Ако не е бил потопен от неразкрита подводница — нелепа теория в най-добрия случай — не виждам друга алтернатива. Вероятно е бил пленен и е отплавал извън обсега на сателита, преди метеорологичните му камери да са минали над мястото.

— Но ако е бил отвлечен, къде може да са го закарали? Не е възможно да изчезне за по-малко от два часа. От опит знам, че максималната скорост на „Дийп инкаунтър“ е малко над петнайсет възела. Значи не би могъл да измине повече от сто и петдесет морски мили от последния му рапорт.

— Грешката е моя — призна Гън. — Трябваше да поискам данни от по-разширен обхват. Но бях отправил питането, преди да узная за фалшивите радиовръзки. А колкото до отвличане, такава мисъл изобщо не ми бе минавала през ума.

Сандекър се облегна назад и зарови лице в дланите си. После се съвзе.

— Пит и Джордино… те работят по проекта — каза той повече като твърдение, отколкото като въпрос.

— В последния рапорт, предаден лично от капитан Бърч, се посочва, че двамата се качили на борда на „Ъбис навигейтър“ и се приготвяли да се спуснат към останките на лайнера.

— Това е лудост! — възмути се Сандекър. — Кой би дръзнал да отвлича кораб на американското правителство в Южния Тихи океан? В онази част на света не се води война или революция. Не виждам никакъв мотив за подобен акт.

— Нито пък аз.

— Свърза ли се с правителствата на Австралия и Нова Зеландия с молба за мащабно претърсване на района?

Гън кимна.

— И те ме увериха, че ще ни окажат пълно съдействие. Всеки кораб в близост до района, било то военен или търговски, е предложил да се отклони от курса си и да започне търсене.

— Поискай от която и да е агенция по сигурността увеличени сателитни снимки на координатна мрежа от хиляда квадратни морски мили от тази част на Тихия океан. Не искам да пропуснем нито сантиметър. „Дийп инкаунтър“ е все някъде. Отказвам да мисля, че е на дъното.

Гън стана и на път към вратата каза:

— Ще се погрижа за всичко.

Сандекър остана на мястото си, загледан в галерията от снимки, покриваща едната стена. Погледът му се задържа върху една цветна снимка на Пит и Джордино, които бяха застанали до автономен подводен апарат и отпиваха от бутилка шампанско по повод откриването и изваждането на китайски правителствен кораб от езерото Мичиган. Забеляза също, че Джордино беше захапал една от неговите пури, изработвани по поръчка.