Клайв Къслър - Възкръсналите

— Виждаш ли име или емблема на компанията на корпуса му?

— Странно — отвърна бавно Бърч, — името на носа и какъвто и да е знакът на компанията, която го притежава, са покрити.

Като по внушение радистът също излезе на крилото и се приближи до тях.

— На телефона е капитанът на катера — обърна се той към Бърч.

Капитанът отвори водонепроницаема кутия и включи високоговорителя на крилото на мостика.

— Тук Бърч, капитанът на кораба на НЮМА „Дийп инкаунтър“. Говорете.

— Аз съм Уилър, капитанът на катера „Пегас“ на петролната компания „Мистрал“. Имате ли лекар на борда?

— Да, имаме. Какво се е случило?

— Сериозно пострада един от хората ми.

— Приближете се и ще ви изпратя нашия корабен лекар.

— По-добре е ние да изпратим човека на борда ви. Не разполагаме с медицинско оборудване или медикаменти.

Бърч погледна Делгадо.

— Чу ли?

— Много странно — отвърна Делгадо.

— И аз тъй мисля. Да нямат лекар на работен катер, както и да е, но никакви медикаменти? Това вече е озадачаващо.

Делгадо тръгна към вътрешната стълба с думите:

— Ще ида да кажа на моряците да се приготвят да поемат носилка на борда.

Работният катер спря на петдесетина метра от научноизследователския кораб. Няколко минути по-късно оттам бе спусната моторна лодка, в която лежеше покрит с одеяла мъж. При него слязоха още четирима мъже и след малко моторницата се доближи и заклатушка върху вълните до корпуса на „Дийп инкаунтър“. Тогава най-неочаквано трима мъже от лодката скочиха на борда и повдигнаха ранения мъж, за да го свалят на работната палуба, като избутаха грубо настрани моряците от „Дийп инкаунтър“.

В следващия миг посетителите отметнаха одеялата, грабнаха автоматични оръжия, скрити под тях, и ги насочиха срещу екипажа на Бърч. Мъжът на носилката скочи на крака, пое подаденото му оръжие и се затича към стълбата на десния борд, водеща към мостика.

Бърч и Делгадо мигом разбраха, че това е похищение. Ако се намираха на борда на търговски кораб или на частна яхта, те веднага щяха да се втурнат към шкафчетата с оръжия и да започнат да ги раздават на екипажа. Но според международното право на научноизследователските кораби не беше разрешено да носят оръжие на борда. Затова сега двамата не можеха да направят нищо, освен да стоят безпомощни.

Похитителят съвсем не приличаше на пират — нямаше дървен крак, папагал на рамото или превръзка на едното си око. Дори можеше да мине по-скоро за чиновник. Косата му беше преждевременно прошарена, лицето му имаше съвсем лек мургав тен. Беше среден на ръст, с малко коремче и спретнато облечен с риза за голф и бермуди. По всичко личеше, че е човек с влияние. Едва ли не като акт на учтивост той не насочи цевта на автомата си към Бърч или Делгадо, но го държеше нехайно насочен към небето.

За миг те се огледаха проницателно един друг. После нашественикът подмина Делгадо и се обърна към Бърч, заговаряйки го вежливо на английски език.

— Предполагам, че вие сте капитан Бърч.

— А вие сте…?

— Името ми няма значение — отвърна нашественикът с тон, който наподобяваше стъргането на пила в метал. — Никой няма да пострада. 

Бърч го гледаше с подозрение.

— Този кораб е собственост на американското правителство. Нямате право току-така да се качвате на борда и да го конфискувате.

— Да, но ние можем. — Той вдигна високо оръжието. — Ето това е нашето право.

Докато говореше, тримата въоръжени мъже на работната палуба започнаха да събират на едно място екипажа на кораба. След малко моторната лодка на катера се върна с още десетима въоръжени мъже, които застанаха на пост из целия кораб.

— Това е лудост — озъби се презрително Бърч. — Какво си въобразявате, че ще постигнете с това престъпно деяние?

Мургавият мъж се усмихна осъдително.

— Едва ли ще схванете каква е целта ни.

В този момент до него се приближи един въоръжен похитител.

— Сър, корабът е под контрол, целият екипаж и изследователите са под охрана в залата за хранене.

— А машинното отделение?

— Чака вашите заповеди.

— Тогава се пригответе за отплаване. С максимална скорост.

— Няма да можете да стигнете никъде достатъчно бързо, без да ви заловят — обади се Делгадо. — Корабът не вдига повече от десет възела.

Похитителят се изсмя.

— Десет възела? Засрамвате кораба си, сър. Случайно разбрах, че сте вдигнали два пъти по-висока скорост, когато сте се притекли на помощ на „Емърълд долфин“. Макар че и двайсет възела е доста ниска скорост. — Той замълча и посочи носовата част, където работният катер се подготвяше да вземе научноизследователския кораб на буксир. — Между нас да си остане, ние ще успеем да вдигнем над двайсет и пет възела.