Клайв Къслър - Възкръсналите

— Къде ще ни отведете? — попита Делгадо с гняв, който изненада Бърч.

— Това не е ваша грижа — отвърна мъжът нехайно. — Да имам ли думата ви, капитане, че вие и екипажът ви няма да правите опити за съпротива или за неподчинение на заповедите ми?

— Вие сте въоръжените — отвърна простичко Бърч, — ние нямаме никакво оръжие на борда освен кухненски ножове.

Докато разговаряха, влекалното въже бе качено на борда и завързано за предния кнехт на „Дийп инкаунтър“. В очите на Бърч се появи неприкрит израз на притеснение.

— Не можем да тръгнем, още не! — възрази той.

Похитителят го изгледа, опитвайки се да долови признаци на хитруване, но не видя такива.

— Май започвате да поставяте под въпрос заповедите ми.

— Не, не е това — намеси се Делгадо. — Спуснали сме на дъното подводен апарат с двама мъже и една жена. Не можем да ги изоставим.

— Жалко — сви рамене с безразличие пиратът. — Ще трябва сами да стигнат до суша.

— Не е възможно. Това ще е равнозначно на убийство.

— Те нямат ли връзка с външния свят?

— Имат само един малък портативен радиопредавател и подводен акустичен телефон — поясни Делгадо. — Не могат да се свържат с друг плавателен съд или самолет, ако са по-далече от две мили от тях.

— За бога, човече — примоли се Бърч. — Когато се издигнат на повърхността и видят, че ни няма, надеждите им за спасение ще рухнат, тъй като знаят колко са далече от морските пътища. Така подписвате смъртната им присъда.

— Проблемът не е мой.

Обзет от ярост, Бърч пристъпи към похитителя, който със светкавична бързина вдигна автомата си и заби цевта му в гърдите на капитана.

— Не е разумно да се опълчвате срещу мене, капитане.

Бърч стисна ръце в юмруци и изгледа кръвнишки тъмнокожия мъж, после се обърна и отправи празен поглед към мястото, където за последен път беше видял „Ъбис навигейтър“.

— Бог да ви е на помощ, ако хората долу загинат — каза той с глас, режещ като стомана. — Защото вие със сигурност ще си платите за това.

— Ако има възмездие — отвърна с леден глас пиратът, — то няма да сте вие този, който ще го подсили.

Победени и с болка на сърце при мисълта за Пит и Джордино, с отнета им възможност да действат или преговарят, Бърч и Делгадо не можеха да направят нищо друго, освен да се оставят да бъдат отведени от един въоръжен мъж в залата за хранене.

Преди „Ъбис навигейтър“ да се издигне до повърхността, „Дийп инкаунтър“ отдавна бе изчезнал отвъд североизточния хоризонт.

Сандекър се бе задълбочил до такава степен в работата си, че не забеляза кога Руди Гън влезе в кабинета му и се настани от другата страна на бюрото му. Гън беше дребен на ръст човек с общителен характер. С оредялата си коса, с дебелите рогови рамки на очилата си и с евтиния часовник на ръката той приличаше на бездушен и безцветен бюрократ, който се труди неуморно, оставайки незабележим в преградената си стаичка зад хладилния шкаф.

Гън обаче беше всичко друго, но не и безличен човек. След завършването си на първо място по успех „Анаполис“, той служи със завидни успехи във Военноморските сили, а после се прехвърля да работи за Сандекър в НЮМА като помощник-директор и ръководител на специални операции. Известен с брилянтния си ум, съчетан с прагматичен инстинкт, той ръководи операциите на НЮМА с работоспособност, непозната в другите правителствени агенции. Близък приятел на Пит и Джордино, Гън често заставаше зад тях и ги подкрепяше в безразсъдните им авантюри, които противоречаха на нарежданията на Сандекър.

— Извинявай, че те прекъсвам, адмирале, но възникна сериозен проблем.

— Сега пък какво има? — попита Сандекър, без да вдига глава. — Пак ли сме надхвърлили бюджета?

— Опасявам се, че е много по-лошо.

Едва тогава адмиралът го погледна.

— Какво е станало?

— „Дийп инкаунтър“ и всички на борда му са изчезнали.

Нямаше капка изненада. Нямаше питащо изражение, нито механичното повтаряне на думата „изчезнали“. Адмиралът седеше с ледено спокойствие и чакаше подробности от Гън.

— Всичките ни опити за връзка по радиопредавателя и сателитния телефон останаха безрезултатни… — започна да обяснява Гън.

— Възможно е да се дължи на някоя от стотиците причини за прекъсване на връзката — вметна Сандекър.

— Има резервни системи — отговори търпеливо Гън. — Не може всички наведнъж да се повредят.

— Кога за последен път се обадиха те?

— Преди десет часа — отвърна Гън и се стегна, за да посрещне избухването на адмирала, каквото знаеше, че ще последва.