Клайв Къслър - Възкръсналите

— Има останали няколко характерни ориентира, които мога да сравня с плановете — отвърна тя със съсредоточен израз на лицето. — Продължи още девет метра и спри.

Пит легна по корем и загледа през отвора за наблюдение на пода, докато Джордино изминаваше разстоянието. Накрая подводният апарат спря и увисна в пространството над мястото, където някога е съществувал параклисът на „Емърълд долфин“. Единственото различимо доказателство, сочещо, че се намират над точната площ, бяха стопените подови болтове на пейките.

Пит се наведе над малкото табло за управление на манипулатора. С леко докосване на бутоните и лостовете той спусна разчленената ръка, която започна да прониква и опипва с механичните си пръсти овъглените останки.

След като обходи с ръката десетина квадратни метра и не откри нищо интересно, той се обърна към Джордино.

— Придвижи се с метър и половина напред.

Джордино се придвижи и зачака търпеливо следващото нареждане на Пит. Погълнати от изпълнението на задачите си, двамата почти не разговаряха. След половин час Пит бе претърсил почти цялата площ на параклиса. Както обикновено ставаше, късметът му проработи в последната координатна мрежа и той откри онова, което търсеше. Беше странно на вид вещество, което лежеше като малка усукана купчина върху палубата. Предметът или веществото, дълго петнайсет сантиметра и широко пет сантиметра, не изглеждаше да е било засегнато от пламъците — беше гладко и заоблено. Цветът му също беше необичаен. Вместо черен или сив като всичко наоколо, той имаше зеленикав нюанс.

— Времето ни изтича — предупреди Джордино. — Нямаме достатъчно резервен кислород, за да стигнем благополучно до повърхността.

— Мисля, че открихме онова, за което дойдохме — каза Пит. — Дай ми само още пет минути.

Много внимателно той задвижи манипулатора и бавно пъхна пръстите му под странното тяло, зарито до половината в пепелта. Когато бе хванато здраво, Пит натисна бутон и пръстите го измъкнаха от изпепелените останки. След това той издърпа назад ръката и внимателно разтвори пръстите й, за да пуснат полезния товар в кошницата за находки. Накрая прибра механичната ръка на мястото й.

— Да се прибираме!

Джордино направи бавен 180-градусов завой и се насочи обратно през търговската улица.

Изведнъж нещо прещрака и подводният апарат рязко спря. В първия момент никой не проговори. Мисти притисна ръце в гърдите си от внезапна уплаха. Пит и Джордино се спогледаха и през ума им мина мисъл, че може би завинаги ще останат в капана на това противно място.

— Мисля, че се ударихме в нещо — подметна нехайно Пит.

— Така изглежда — отвърна Джордино, раздразнен като трипръст ленивец, на който не му е харесало листото, което дъвче.

Пит изви назад глава и погледна през горния отвор за наблюдение.

— Като че ли баластната цистерна се закачи на напречна греда.

— Щях да я видя.

— Когато влизахме, нямаше никакви напречни греди. Сигурно е паднала зад нас, след като сме минали.

Мисти беше изплашена и не можеше да проумее как е възможно двамата мъже да приемат с такава лекота създалото се страшно положение. Тя не знаеше, че през дългогодишното си приятелство Пит и Джордино бяха попадали в далече по-опасни положения. Чувството им за хумор беше механизмът, който пропъждаше от умовете им всякакви мисли за страх и смърт.

Джордино леко потегли назад и надолу. Отново се разнесе смразяващ кръвта стържещ звук. После подводният апарат се освободи от клопката и страховитата водна бездна пак потъна в тишина.

— Май баластната цистерна не е наред — съобщи невъзмутимо Пит. — Лошо е пробита и смачкана отгоре.

— Е, поне няма да тече, тъй като вече е пълна с морска вода.

— За щастие няма да ни е нужна за издигането ни.

Външно Джордино изглеждаше спокоен като воденичен вир, но дълбоко в себе си почувства огромно облекчение, когато се изплъзна от плетеницата от останки и изведе отново „Навигейтър“ в открити води. Щом корабните останки останаха зад гърба им и Джордино спусна тежестта за издигане, Пит отново опита да се свърже с повърхността. Пак не получи отговор и очите му добиха замислен вид.

— Не разбирам защо не работи телефонът за свръзка — рече той бавно. — При нас на системата й няма нищо, а те там са къде-къде по-добре оборудвани от нас, за да не могат да се справят с всеки възникнал проблем.

— Законът на Мърфи действа навсякъде, по всяко време — подметна философски Джордино.