Клайв Къслър - Възкръсналите

Главите на повечето сифонофори се наричат камбани. Те нямат очи и уста, но служат като средство за движение. Водата се поема през няколко клапи, после се изхвърля чрез контракции на мускулите и така лепкавото животинче се изтласква в желаната от него посока, в зависимост от това кои клапи в камбанките се свиват.

— Сифонофорите се плашат от светлината — каза Мисти на Пит. — Можеш ли да я намалиш?

Пит изпълни молбата й и намали светлинните лъчове на „Навигейтър“ до минимум, което пък позволи също така на морските организми да разкрият биолуминесцентните си палитри.

Мисти се прехласна, като видя как плъзгащото се покрай подводния съд създание разви двайсет и пет метровите си пипала в смъртоносна мрежа.

През следващите няколко хиляди метра морската биоложка бързо записваше наблюденията си от зрелищната картина в един бележник, докато пък Пит я записваше на видео- и телевизионните камери. Когато повечето от организмите се загубиха от поглед, останаха само най-мъничките. Те живееха в дълбините под хиляди килограми налягане, тъй като вътрешността на телата им беше равна на силата отвън.

Пит толкова бе погълнат от гледката, че повече не посегна към кръстословиците. Извърна глава от отвора за наблюдение едва когато Джордино го сръга.

— Дъното наближава.

Навън водата започна да се изпълва с така наречения „падащ морски сняг“ — мънички светлосиви частици, състоящи се от мъртви организми и остатъци от морския свят отгоре. Хората в подводния апарат се изпълниха с чувството, че се движат през лека снежна виелица. Пит се запита на какъв ли подводен феномен се дължи по-гъстият на вид сняг в сравнение с онзи, който падаше на светлините и пред камерите на „Сий слут“ вчера.

Той включи всичките лампи и погледна през подовия отвор за наблюдение на „Навигейтър“. Подобно на суша, появяваща се през мъгла, дъното придоби форма под плъзгачите на шейната, когато сянката на автономния подводен апарат се появи върху дънната утайка.

— Стигнахме дъното — предупреди той Джордино.

Джордино забави слизането, като спусна две тежести, за да неутрализира плавателността и движението им надолу и продължи със скоростта на охлюв, докато не спряха само на шест метра над дъното. Като самолет, извършващ перфектно приземяване, с една-две сръчни маневри Джордино закова подводния съд точно над ориентира.

— Браво на тебе — поздрави го Пит.

— Поредното ми безупречно изпълнение — отвърна високомерно Джордино.

— На дъното сме и имаме нужда от упътване — съобщи Пит на Бърч, който се намираше в командния център на кораба на шест километра над тях.

— Ще откриете останките на двеста метра в посока югоизток — разнесе се гласът на капитана през водните дълбини. — Следвайте курс сто и петдесет градуса и ще стигнете над задния край на предната секция, където лайнерът се е разцепил.

Джордино изпълни указанията на Бърч и след петнайсет минути „Навигейтър“ стигна до посоченото място. Гледката на последствията от унищожителния пожар първо с просто око, а после чрез изображението на монитора, подейства на тримата като шок. Те имаха чувството, че надничат в огромна пещера, пълна с овъглен скрап. Единствено очертанията на корпуса подсказваха, че тези останки са от някогашен лайнер.

— Сега накъде? — попита Джордино.

Мисти изучи за няколко минути плана на вътрешните палуби на „Емърълд долфин“ и набеляза ориентировъчните си данни, после огради с кръг мястото и подаде плана на Джордино.

— Искаш ли да влезем вътре? — попита той Пит, знаейки, че отговорът му няма да го зарадва особено.

— Колкото е възможно по-навътре — отвърна Пит. — Ако изобщо е възможно, ще ми се да проникнем в параклиса, където според екипажа е започнал пожарът.

Джордино погледна със съмнение вътрешността на овъглените и злокобни на вид останки.

— Като едното нищо може да се заклещим вътре.

Пит се захили.

— Е, тъкмо ще имам време да си довърша кръстословицата.

— Да — изсумтя Джордино, — и то за цяла вечност. — Саркастичното му поведение беше само поза. Той щеше да скочи с Пит и от моста Голдън Гейт, ако приятелят му се беше качил на перилото. Той сложи леко ръка върху лоста за управление. — Кажи ми къде точно.

Мисти се опита да подмине саркастичния хумор, но мисълта да загине сама, без някога да бъде открита в най-дълбоките води на океана, не беше от приятните.

Преди да даде наставленията си, Пит се обади на „Дийп инкаунтър“, за да докладва за положението им. Оттам обаче никой не отговори.