Клайв Къслър - Възкръсналите

— Каква е дълбочината? — поинтересува се Бърч.

— Шест хиляди двайсет и шест — отвърна Джордино. — Видимост съвършено добра, почти шейсет метра.

Сега вече Джордино пое действителното управление на „Сий слут“, като заработи с бутоните и лоста за управление, наблюдавайки мониторите, сякаш управляваше самолет в компютърна игра. Дъното минаваше под кораба мъчително бавно. Поради изключително високото водно налягане скоростта, с която подрулващите устройства на „Слут“ го придвижваха, едва надвишаваше един възел.

Докосвайки леко клавишите на компютърната клавиатура, Пит подаваше команди към компютъра на борда на „Сий слут“, за да настройва и фокусира камерите, монтирани на носа и кила, за наблюдение напред и надолу. Вляво от него Бърч седеше пред своя пулт, откъдето следеше движението на АПА и поддържаше „Дийп инкаунтър“ точно над корабните останки.

— Накъде да го насочвам? — попита го Джордино.

— Напред по курс осемнайсет градуса. След още сто и двайсет метра би трябвало да се натъкнеш на корпуса.

Джордино насочи „Слут“ по зададения му курс. След десет минути изникна една призрачна форма. Тъмната маса се простираше и издигаше извън обхвата на мониторите.

— Целта е право напред — извика той.

Постепенно подробностите на корабните останки станаха различими. Появи се десният борд на носовата част, близо до котвата. За разлика от другите пътнически кораби, котвите на модерния туристически лайнер се намираха доста назад от носа и не много високо над водолинията.

Пит включи мощните предни светлини, които прорязаха мрака и осветиха по-голямата част от носовата секция.

— Камерите задействани, лентата се върти.

Този път откриването на корабните останки не бе посрещнато с радостни викове и смях както обикновено. Всички останаха безмълвни, сякаш наблюдаваха ковчег в гроб. После като по даден знак те се приближиха до мониторите. Сега видяха, че „Емърълд долфин“ не стои напълно изправен в дънната утайка, а под двайсет и пет градусов ъгъл, което разкриваше долната част на корпуса почти до кила.

Джордино насочи „Сий слут“ покрай корпуса, като внимаваше апаратът да не се блъсне в някое препятствие, което можеше да го впримчи. Пресметливостта му бе възнаградена — той спря АПА на три метра от голям отвор в корпуса, образуван вследствие на изкорубени и огънати до неузнаваемост листи от обшивката.

— Фокусирай за по-близък план — каза той на Пит.

Командата бе въведена и обективите на камерите се насочиха в зеещата дупка от различен ъгъл. Междувременно Джордино маневрира подводната сонда така, че носът й да гледа право в нащърбения отвор.

— Задръж това положение — инструктира го Пит. — То представлява интерес.

— Не е причинено от пожара — обади се някой от корабния екипаж.

— Корабът е бил взривен отвътре навън — отбеляза Пит.

Бърч разтърка очи и се вгледа в мониторите.

— Да не би горивото да е избухнало?

Пит поклати глава.

— Магнитохидродинамичните двигатели не използват запалимо изкопаемо гориво. — Той се обърна към Джордино. — Ал, закарай ни покрай корпуса до мястото в средната част, където се е пречупил.

Джордино извърши зададената му маневра и постави „Сий слут“ успоредно на корпуса. След още шейсет метра те стигнаха до втора, още по-голяма дупка. Тя също говореше за вътрешен взрив, който е разкъсал листовете на обшивката навън.

— Секцията вътре в дупката е мястото, където се е помещавала климатичната инсталация — уведоми ги Мисти, която изучаваше внимателно плановете на палубите. — Не виждам тук нищо, което да причини такава щета.

— Нито пък аз — подкрепи я Пит.

Джордино измести „Сий слут“ леко нагоре, докато не се появи лодъчната палуба. Няколко от обгорелите спасителни лодки се бяха откъснали от висилките си по време на падането на кораба към дъното. Останалите на местата си бяха овъглени и стопени до неузнаваемост. Изглеждаше невъзможно спасителните лодки на кораб, спуснат на вода и оборудван с най-съвременна техника, да станат неизползваеми за толкова кратко време.

След това АПА мина покрай разрушената част от корпуса, която се бе откъснала от кораба. Тръби, изкривени бимси, откъртени дъски на палуби бяха пръснати в задната част като останки от изгоряла петролна рафинерия. Сякаш „Емърълд долфин“ бе разкъсан от гигантска сила.

Средната секция беше напълно неузнаваема като част от кораб. Тя представляваше огромна купчина от почернели изкривени отломъци. АПА подмина отвратителната гледка и излезе отново над пустеещото океанско дъно.