Клайв Къслър - Възкръсналите

Старши помощник-капитанът, който ръководеше спускането на автономния подводен апарат, даде знак на моряка, управляващ рудана, че подводният съд е извън пределите на кърмата и „Сий слут“ бе спуснат досами водната повърхност. След последна проверка на електронните системи апаратът бавно бе потопен в сините води на Тихи океан и подемното въже веднага бе откачено от него.

В командния център Джордино седеше пред табло с редици от превключватели и бутони. Той щеше да направлява „Сий слут“ по пътя му към водната бездна. Като един от екипа, написал компютърния софтуер на сондата, той също така беше и главният инженер, отговарящ за неговия продукт. Малцина бяха запознати повече от него с особеностите при управлението на АПА на голяма дълбочина. Когато погледна монитора и видя, че АПА е освободен от кораба и плува самостоятелно, той отвори клапаните на баластната цистерна и загледа как подводният апарат потъна под вълните и изчезна от поглед.

До него Пит седеше пред клавиатурата и въвеждаше команда след команда в компютъра на борда на автономния подводен апарат. Докато Джордино контролираше движението на апарата, Пит боравеше с камерите и осветителните му системи. Отстрани и зад тях Мисти Греъм седеше край една маса и изучаваше копие на плана на „Емърълд долфин“, изпратен по въздуха от архитектите. Погледите на всички останали бяха вперени в редицата от монитори, които щяха да покажат изображения на онова, което „Сий слут“ щеше да запише в дълбините.

Мисти беше дребна жена, изпълнена с огън и плам. Имаше светлокафяви очи, малко носле и пухкави устни. С черната си коса, подстригана късо за по-лесно поддържане, тя можеше да мине за момче, ако не бяха ясно изразените форми на тялото й. Мисти все още не беше омъжена. Отдадена на научната си работа и една от най-добрите морски биолози в НЮМА, тя прекарваше повече време по море, отколкото в жилището си във Вашингтон и рядко й се удаваше възможност да си урежда интимни срещи.

Сега тя вдигна поглед от чертежите и заговори на Бърч:

— Ако останките са се смачкали навътре, „Сий слут“ доста ще се затрудни да открие нещо, представляващо интерес.

— Ще разберем, когато апаратът стигне там — отвърна той бавно.

Както при изпълнението на другите проекти за подводни изследвания, така и този път разговори изпълваха отсека. Сега, когато проучването беше в ход, времето от три и половина часа, за което АПА щеше да стигне до дъното, беше време за скучни рутинни работи. Дотогава нямаше какво толкова да се наблюдава, освен някои редки видове риби, обитаващи дълбоките океански води, които щяха случайно да минат пред обективите на камерите.

Мнозина смятат, че подводните изследвания са вълнуващо преживяване. Истината е, че те са направо отегчителни. Часове се чака да се случи нещо или, както се казва в тези среди, „някакво събитие“. Въпреки това всеки е изпълнен с оптимистично предчувствие, че на екраните на хидролокатора или камерите ще се появи все пак някаква аномалия.

Често се случваше обаче изследователите да не открият нищо. Въпреки това изображението, идващо от дълбините, имаше хипнотизиращ ефект и научните работници и екипажът не можеха да откъснат очи от мониторите. За щастие в този случай местонахождението на корабните останки след повече от шесткилометровото им падане на дъното, както бе точно засечено от системата за глобално позициониране на влекача, се вместваше точно в границите на площ с размера на футболен стадион.

Движението на „Сий слут“ се изобразяваше на насочващия монитор с цифрови показания на посоката и височината в най-долната част на екрана. Веднъж стигнеше ли дъното подводният апарат, Джордино трябваше само да го насочи към корабните останки, без да го е грижа за времетраенето на операцията по търсенето.

Той съобщи цифровите обозначения, изпратени от високомера на сондата.

— Седемстотин шейсет и два метра.

Оттам нататък той съобщаваше показанията за дълбочината на всеки десет минути, докато „Слут“ се спускаше в черната бездна дълбоко под кила на научноизследователския кораб. Накрая, след два и половина часа, датчиците започнаха да предават бързо намаляващото разстояние до дъното.

— Разстояние до дъното сто петдесет и два метра и намалява.

— Включвам долните светлини — отвърна Пит.

Джордино намали скоростта на „Слут“ до шейсет сантиметра в секунда, в случай че подводният апарат се спуснеше точно над потъналия кораб. Най-малко имаха нужда от това той да се заклещи в усуканите останки и повече да не го видят. Скоро на мониторите се появи и сивкавата утайка на морското дъно. Джордино преустанови спускането на сондиращия апарат и го остави да виси във водата на трийсет метра от дъното.