Клайв Къслър - Възкръсналите

Мозъчният център на четиричленния „Ъбис навигейтър“ представляваше сфера от сплав с титан, в която се намираха лоцманът и техниците, отговарящи за състоянието на животоподдържащите системи, външните светлини, телевизионните камери и двата манипулатора. Последните бяха монтирани под заобления корпус и стърчаха навън като ръцете на робот в научнофантастичен филм. Под механичните им пръсти висеше метална кошница, където се пускаше всяка находка, взета от морското дъно. Свързани с тръбната рамкова конструкция около обитаемата сфера, се намираха херметичните кожуси на електрониката, батериите и съобщителната апаратура. Макар че имаха сходни цели и в основни линии бяха оборудвани с еднаква апаратура, „Навигейтър“ и „Слут“ си приличаха колкото санбернарско куче и муле. Единият носеше манерка с бренди, а другият — един или повече човека.

Този път „Навигейтър“ имаше на борда си трима души. Мисти Греъм тръгна с Дърк и Ал по две причини. Първата, защото с какъвто и проект да се заемеше, тя се отдаваше на него с цялата си душа. След като изучи за три минути плана на палубите на „Емърълд долфин“, тя знаеше повече за специфичното разположение на отсеците от всички други на борда на научноизследователския кораб. И втората, за нея това беше сгоден случай да изследва морските организми в дълбоките води.

След като Пит натовари телевизионните камери и ги провери, той прегледа и животоподдържащата система и най-накрая нагласи една от малките накланящи се седалки в удобно за изтощеното си тяло положение. Приготви се за дългото отегчително пътуване до морското дъно, като се залови да решава кръстословици. От време на време вдигаше поглед и се взираше през единия отвор за наблюдение, докато светлината от повърхността започна да губи червените, зелените и жълти цветове, преди да стане тъмносиня и накрая — непрогледно черна. Тогава той включи една от външните лампи, но не видя нищо интересно. Никоя любопитна морска животинка не си направи труда да огледа странния нашественик, нахлул в нейното водно царство.

Те навлязоха в черната триизмерна вселена на океанска средна зона — безкраен регион, обхващащ водното пространство между сто и петдесет метра под повърхността и сто и петдесет метра над морското дъно. Тук те приеха и първия си посетител.

Пит остави кръстословицата, за да погледне през левия отвор за наблюдение и видя насреща си един морски дявол, който се спускаше заедно с „Навигейтър“. Малко риби бяха грозни и уродливи като морския дявол. Той имаше очи като мъниста с цвета на сивата перла, а от дупка в носа му стърчеше право нагоре рог, чийто връх излъчваше малко сияние — примамка, с която привличаше вечерята си в безбрежната чернота.

Без люспи, за разлика от братовчедите му, обитаващи водите близо до повърхността, той беше защитен от набръчкана кафява кожа, наподобяваща гниещ пергамент. Огромна уста, пълна с малки, остри като игли зъби, заемаше долната част на главата като зееща пещера. Ако го срещнеше пираня, която също беше дълга колкото него — няколко сантиметра, тя бързо щеше да се завърти обратно и да побегне.

Пит се усмихна.

— Ето ти чудесен пример за изтърканото клише — лицето му е красиво само за майка му.

— В сравнение с други обитатели на морските дълбини — обади се Мисти, — морският дявол е направо великолепен.

Любопитството на грозничкото месоядно животинче скоро се изпари и то отплава обратно в непрогледния мрак.

На дълбочина около 600 метра те се натъкнаха на странни морски организми, познати като сифонофори — пихтиести хищници във всякакви форми и размери, някои дълги не повече от два сантиметра, други, стигащи до трийсет и пет-шест сантиметра. Тяхното царство заема 95 процента от водата на планетата Земя и въпреки това са все още загадка за океанолозите — рядко могат да се видят и уловят.

Мисти се почувства в стихията си, докато наблюдаваше опиянена невероятно красивите дълбоководни сифонофори. И те като пихтиестите си братовчеди, обитаващи повърхностните води, бяха леко прозрачни и в поразително луминесцентни цветове, както и в най-различни своеобразни форми и съчетания. Телата им съдържат многобройни вътрешни органи, понякога с повече от сто стомаха, обикновено видими през прозрачната им обвивка. Много от тях имат дълги ефирни пипала, достигащи над трийсет метра. На други пък пипалата са по-перушинести, а на трети приличат на влакнести бърсалки за прах. Те се разгръщат във вид на мрежи, в които улавят риби.