Клайв Къслър - Възкръсналите

— Странно — измърмори той объркан, — никой не се обажда.

— Вероятно има повреда в комуникационните съоръжения — предположи със спокоен глас Джордино.

Пит не изгуби повече време в опити да се свърже с командния център. Той провери измервателните уреди за кислорода в животоподдържащата система. Те показваха, че им остава един час престой на дъното.

— Влизай навътре — нареди той на Джордино.

Джордино кимна леко и ръцете му заиграха по бутоните и превключвателите на подводния апарат, насочвайки го към отвора.

Морският свят вече проучваше корабните останки и започваше да се настанява в тях. Вътре имаше няколко риби, скариди и нещо, което можеше да се опише като морски гол охлюв, успял по някакъв начин да се вмъкне в назъбените руини.

Изгорялата вътрешност на лайнера изглеждаше зловеща. Имаше леко водно течение, което обаче не пречеше на Джордино да поддържа равномерно движението на „Навигейтър“. От мрака изплуваха смътните очертания на останките от палубите и напречните прегради. Местейки поглед от плана на кораба към отвора за наблюдение и обратно, Пит изчисли по коя палуба може да се стигне до параклиса.

— Издигни се до четвърта палуба — упъти го Мисти. — Тя води през търговската улица към параклиса.

— Ще опитаме да влезем оттам — потвърди Пит.

Джордино бавно насочи подводния апарат нагоре, без да спуска повече тежести — използва само спомагателните кормилни устройства. Когато стигнаха посочената от Мисти палуба, той задържа апарата неподвижен близо минута над останките и двамата мъже огледаха вътрешността им, осветена от четирите предни лампи. Стопени тръби и електрически кабели висяха като разкривени пипала. Пит включи телевизионните камери и започна да заснема неразборията.

— Едва ли ще можем да минем покрай тази част — каза Джордино.

— Не покрай, а през нея — възрази Пит и насочи носа право в тръбите напред.

Без да спори, Джордино вряза подводния апарат в лабиринта от стопени тръби, висящи от тавана на горната палуба. Тръбите се разделиха и разпаднаха, сякаш бяха направени от чист гипс, и вдигнаха облак пепел, през който апаратът мина безпрепятствено.

— Виж ти, оказа се прав — измърмори Джордино.

— Предположих, че ще станат трошливи, след като са били подложени на толкова силен огън.

Те продължиха през овъглените останки на търговската улица. Нищо не бе останало от луксозните магазини по нея. Единствено почернелите и изкривени напречни прегради подсказваха къде са се намирали. Джордино внимателно управляваше покрай и над останките, издигащи се като хълмиста местност, покрита с назъбени скали от черна лава.

Особено чувство изпълни Мисти при мисълта, че те минават през място, където доскоро са се разхождали мъже, докато жените им са пазарували в магазините, а децата са тичали радостни пред родителите си. Почти й се привидяха призраци, крачещи по търговската улица. Повечето от пътниците бяха измамили смъртта и сега пътуваха за домовете си, отнасяйки спомени, които щяха да ги преследват цял живот.

— Няма много за гледане — отбеляза Джордино.

— Никой търсач на съкровища в потънали кораби не би си губил времето и парите за тази руина — отвърна Пит, загледан в опустошения лайнер.

— Не бих разчитал на това. Знаеш как е — след двайсет години някой ще разтръби, че корабът е потънал с един милион долара в банкноти, затворени в сейфа на корабния касиер. След петдесет години ще се понесе слух, че доларите са петдесет милиона в сребро, а след двеста години ще се твърди, че корабът е потънал с един милиард долара в злато.

— Интригуващо е, като си помисли човек, че през последния век средствата, вложени в търсене на злато под водата, надхвърлят многократно стойността на намереното злато.

— Единствено „Единбург“, „Агоча“ и „Сентръл Америка“ са оправдали хвърлените средства.

— Изключенията в правилото — каза Пит.

— В морето има по-ценни съкровища от златото — намеси се Мисти.

— Да — съгласи се Пит и добави: — И това са съкровища, които не са плод на човешка ръка и тепърва предстои да бъдат открити.

Разговорите замлъкнаха, когато няколко паднали бимса препречиха пътя им. Джордино внимателно прекара „Навигейтър“ през лабиринта, като ожули боята от плъзгачите на шейната.

— Прекалено близо минах — въздъхна той. — Сега въпросът е как да излезем обратно.

— Като стигнем до параклиса — съобщи Мисти.

— А как можем да разберем в тази бъркотия? — попита Пит.