Клайв Къслър - Възкръсналите

— На какъв курс е кърмовата секция? — обърна се Джордино към Бърч.

Капитанът погледна цифровите обозначения на дъното на насочващия монитор.

— Трябва да стигнеш до нея след деветдесет метра напред при курс деветдесет градуса на запад.

— Завъртам на деветдесет градуса на запад — потвърди Джордино.

Тук дъното беше осеяно с всякакъв вид отломки, предимно овъглени. Запазени изглеждаха само пръснатите купчини от керамика. Чинии, купи и чаши лежаха в дънната утайка като тесте карти, разхвърляно върху маса със сиво сукно. На наблюдателите в командния център им се стори свръхестествено, че толкова крехки предмети бяха издържали на буйния огън и падането в бездна, дълбока над шест хиляди метра, без да бъдат пръснати на хиляди парченца.

— Кърмата се появява — предупреди Джордино, когато полето с отломъците остана в дирята от подрулващите устройства и последната секция от потъналия кораб започна да се вижда на монитора в силната светлина на АПА. Сега мъжете и жените, които толкова самоотвержено бяха спасявали пътниците и екипажа от горящия кораб, отново преживяха ужасния кошмар. Те се изправиха лице в лице с кърмовите палуби, откъдето корабокрушенците напускаха кораба по въжета или скачаха направо в морето, преди да бъдат качени на борда на „Дийп инкаунтър“.

— Не вярвах, че някога ще видя отново тази гледка — измърмори една от жените.

— Това не е нещо, което лесно се забравя — отбеляза Пит и нареди на Джордино: — Заобиколи до предната секция, до мястото, където се е разцепила от средната част на кораба.

— Заобикалям.

— А сега се спусни до метър и половина над дънната утайка. Искам да огледам кила.

Следвайки командите на Джордино, „Сий слут“ запълзя покрай дъното на кърмата, която стоеше напълно изправена. Много предпазливо, минавайки сантиметър по сантиметър покрай останките, Джордино спря автономния апарат до дупката, оставена от откъсналата се кърмова секция. Масивният кил стърчеше над дънната утайка и ясно се виждаше, че е изкривен и извит надолу там, където е бил откъснат наполовина.

— Само взрив е могъл да причини това — отбеляза Пит.

— Започва да ми се струва, че корабното дъно е било взривено — каза Джордино. — Вътрешната структура, отслабена от пожара и взрива, се е разцепила от засилващото се водно налягане по пътя му към морското дъно.

— Това може да обясни внезапното му потъване — добави Бърч. — Според капитана на влекача лайнерът е потънал толкова бързо, че за малко не е повлякъл със себе си и техния плавателен съд.

— Което води до заключението, че някой е имал мотив да подпали кораба и после да го потопи в най-дълбоката част на океана, за да заличи всякакви следи.

— Разумна теория — намеси се Джим Джакубек, хидрографът от научния екип. — Но къде е неопровержимото доказателство? Как би могло да се докаже това в съда?

Пит сви рамене.

— Простият отговор е, че не може.

— Тогава докъде ни води това? — попита Мисти.

Пит се загледа замислен в мониторите.

— „Сий слут“ свърши работата си и ни показа, че „Емърълд долфин“ не се е разрушил от само себе си, нито от божията ръка. Ще трябва да копаем по-надълбоко и да излезем с достатъчно солидно за разследване доказателство. Доказателство, което да ни закара до прага на отвратителния убиец, виновен за унищожаването на красивия кораб и на над сто човешки жертви.

— Да копаем по-надълбоко ли каза? — попита Джордино усмихнат така, сякаш знаеше отговора. — И как?

Пит погледна приятеля си с макиавелски израз в очите.

— Ами като ние с теб слезем с „Ъбис навигейтър“ при останките и донесем каквото е нужно.

— Свободни сме — каза Джордино и направи знак през дебелото стъкло на леководолаза, който бе откачил куката и въжето от халката на „Ъбис навигейтър“. После го изчака да направи последна проверка на подводния апарат и тогава запълни баластните цистерни за бавно спускане към морското дъно. След няколко минути главата и маската за лице на гмуркача се показаха зад един от четирите отвора за наблюдение, а след тях и юмруците му с вдигнати палци.

— Всички системи са в изправност — уведоми Пит членовете от екипажа в командния център на „Дийп инкаунтър“, които отново щяха да наблюдават спускането им от повърхността до морското дъно.

— При нас всичко изглежда добре — отвърна Бърч. — Кажете, когато сте готови.

— В момента пълня баластните цистерни — съобщи Джордино.

„Ъбис навигейтър“ щеше да започне да слиза надолу, като се напълнеше с вода горната баластна цистерна. Когато стигнеше до дъното, изключително голямото налягане щеше да затрудни работата на помпите, затова от дъното на подводния апарат бяха спуснати тежести, които щяха да му помогнат да се издигне на повърхността.