Клайв Къслър - Възкръсналите

Те се бяха събрали около компютърно подсилен екран на записващото устройство „Клайн систем 5000“ и наблюдаваха как морското дъно на шест хиляди метра под тях се разгръща като руло хартия. Цветното изображение показваше доста гладко дъно, което се спускаше полегато към дълбока бездна. Бърч се обърна при влизането на Пит и Джордино и им посочи цифровото отчитане на системата за глобално позициониране, което показваше оставащото до целта разстояние.

— Значи след още една миля корабните останки ще трябва да се покажат — отбеляза той.

— Влекачът ли е дал координатите? — попита Джордино.

— Да — кимна Бърч, — на мястото, където лайнерът е потънал, когато влекалното въже се е скъсало.

Погледите на всички в командния център се съсредоточиха върху изображението на екрана. Морското дъно, дълбоко под вързания с въже за „Дийп инкаунтър“ датчик, беше изобразено като равна, наподобяваща пустиня повърхност, покрита с тъмна сиво-кафява утайка. Нямаше никакви назъбени скали или възвишения. Една пустош би изглеждала по-обитаема. И все пак изображението действаше хипнотизиращо, тъй като всеки очакваше някакъв обект да се материализира и изпълзи на екрана.

— Сто метра — съобщи Бърч.

Екипажът и мъжете и жените от научния екип се смълчаха. В командния център стана тихо като в крипта. За повечето хора този момент щеше да им се стори мъчителен, но не и за учените и лаборантите, които изследваха моретата. Те всички бяха търпеливи хора. Бяха прекарвали седмици наред, вторачени в уредите, в очакване появата на някой потънал кораб или необикновена геоложка формация, макар че в повечето случаи не се натъкваха на нищо, освен на привидно безкрайно и стерилно дъно.

— Нещо се задава — съобщи Бърч, който виждаше най-добре екрана от мястото си.

Записващото устройство бавно показа контрастно изображение на изработена от човешка ръка форма. Очертанието изглеждаше назъбено и неравно. Беше прекалено малко, за да бъде на огромния лайнер, който всички очакваха да видят.

— Това е той — заяви с твърд глас Пит.

Бърч се усмихна като щастлив младоженец.

— Открихме го от раз.

— Местоположението, дадено от влекача, се оказа съвършено точно.

— Размерите обаче не отговарят на размерите на „Емърълд долфин“ — вметна Джордино с равен глас.

Бърч посочи с пръст екрана.

— Ал е прав. Ние виждаме само част от останките. Ето, появява се и друга част.

Пит изучи замислен изображенията.

— Той се е разцепил или докато е падал към дъното, или когато се е ударил в дъното.

Огромна секция, която Бърч разпозна като кърма, изпълзя на екрана. Обширно поле от отломки между останките от кораба разкри стотици неопределими предмети, големи и малки, разхвърляни като след преминало торнадо.

Джордино скицира набързо изображенията в един бележник.

— Струва ми се, че се е разцепил на три парчета.

Пит погледна скиците на Джордино и ги сравни с изображенията на екрана на хидроакустичната станция.

— Те са на около осемстотин метра едно от друго.

— Тъй като вътрешната му конструкция е станала лесно трошлива вследствие на пожара, той вероятно се е разпаднал по пътя към дъното — каза Бърч.

— Възможно е — вметна някой от научния екип. — „Титаник“ например се е разцепил на две, докато е потъвал.

— Но той е падал към дъното под голям ъгъл — поясни Бърч. — А както ми каза капитанът на влекача, взел на буксир „Долфин“, лайнерът е потънал под съвсем малък ъгъл, не повече от петнайсет градуса. Докато „Титаник“ се е отправил към дъното под четирийсет и пет градусов ъгъл.

Джордино погледна през предния прозорец морската повърхност напред.

— Най-логичното предположение е, че е потънал цял и се е разпаднал при удара му с дъното. Скоростта му вероятно е била някъде между петдесет и шейсет километра в час.

Пит поклати глава.

— В такъв случай останките щяха да са съсредоточени на по-малка площ. А виждаме, че са разхвърляни по дъното на големи разстояния едни от други.

— Тогава какво може да е причинило разпадането по време на потъването му? — Въпросът на Бърч не бе отправен към никого определено.

— С малко късмет — отговори Пит бавно — ще намерим отговорите, когато и ако „Сий слут“ се покаже достоен за името си.

Ослепително оранжево слънце се подаваше над равния син хоризонт на изток, когато „Сий слут“ увисна под стрелата на новия кран, заместил предишния, изхвърлен зад борда по време на спасителната операция. Той беше монтиран в корабостроителницата, а корабният екипаж бе свързал рудана и въжетата само преди часове. Всички наблюдаваха със затаен дъх как стрелата на крана се извъртя с продълговатия АПА над кърмата. Морето беше сравнително спокойно, вълните се издигаха на височина не повече от метър.