Клайв Къслър - Възкръсналите

— Тъкмо ще имам достатъчно време да възстановя тена си, който загубих на Южния полюс. — Джордино забеляза коженото куфарче в единия ъгъл на каютата и попита: — Това ли е куфарчето на доктор Еган?

— Да.

— И казваш, че се оказало празно?

— Като трезор на банка след офейкването на Бъч Касиди от града.

Джордино го вдигна и прекара пръсти по кожата.

— Фина изработка. Доста старо е. Немско производство. Еган е имал добър вкус.

— Искаш ли го? Можеш да го вземеш.

Джордино седна отново и постави куфарчето в скута си.

— Падам си по стари куфари и чанти за багаж.

— Забелязах.

Джордино откопча куфарчето и с отварянето на капака му близо два литра гориво потече по краката му и по пода. За миг той онемя от изненада, виждайки как течността попива в панталоните и килима. След като шокът му премина, той хвърли на Пит убийствен поглед с думите:

— Не знаех, че си падаш по такива груби шеги.

На свой ред по лицето на Пит се появи смаян израз.

— Изобщо не си падам по такива шеги. — Той скочи на крака, отиде до приятеля си и надникна в куфарчето. — Повярвай ми, нямам нищо общо с това. Куфарчето беше празно, когато го отворих вчера. Никой освен главния механик и мен не е бил на борда през последните двайсет и четири часа. Не разбирам защо някой ще си прави труда да се промъква крадешком тук и да го пълни с гориво. Какъв е смисълът?

— Тогава откъде се е взело? Явно е, че не се е появило от въздуха.

— Нямам никаква представа — отвърна Пит със странен израз в погледа. — Но се обзалагам, че ще открием, преди да е свършило пътуването.

Пит и Джордино оставиха на заден план загадката за това кой може да е налял гориво в коженото куфарче на Еган и се заловиха да проверяват и изпитват уредите и електронните системи на „Сий слут“ — автономния подводен апарат (АПА) на научноизследователския кораб. По време на плаването към гроба на „Емърълд долфин“ двамата обсъдиха процедурата по изследването на корабните останки с капитан Бърч и морските инженери на борда. Всички бяха единодушни, че от съображения за сигурност първо трябва да бъде спуснат автономният апарат, а не обитаемият „Ъбис навигейтър“.

Във външния вид на „Сий слут“ нямаше гладки или аеродинамични форми. Утилитарен и практичен, пред него един космически кораб за Марс изглеждаше направо изящен. Висок два и десет, широк един и осемдесет и дълъг два и десет метра, той тежеше близо три хиляди килограма. Обшивката му представляваше дебел пласт титан и отдалече приличаше на огромно продълговато яйце, отворено отстрани и поставено върху плъзгачи на шейна. Кръгла издатина най-отгоре побираше двете баластни цистерни. Спомагателни тръби обточваха вътрешността му под баластните цистерни.

В него, сякаш изградени от дете с „Лего“, бяха монтирани видео с висока разделителна способност и неподвижна камера, компютър и датчици, записващи солеността, температурата и кислородното съдържание на водата. Движението му се осъществяваше чрез мотор с прав ток и се захранваше с мощна акумулаторна система. Високо усъвършенствани преобразуватели изпращаха сигнали и изображение през водните дълбини на кораба база, който пък на свой ред му изпращаше управляващи сигнали. Пътят му се осветяваше от редица от десет външни лампи.

Като на някакво механично чудовище от научнофантастичен филм от едната му страна стърчеше ръка робот или, както още се наричаше, манипулатор. Тя имаше силата да повдига сто и осемдесет килограмова котва и чувствителността да поема чаена чаша.

За разлика от по-ранните апарати роботи „Сий слут“ нямаше електрозахранващ кабел, свързан с лоцманската кабина, а беше напълно автономен; движението и видеокамерите му се управляваха от командния пункт на „Дийп инкаунтър“, намиращ се на хиляди метри над него.

Един моряк, който помагаше на Джордино да регулира ръката робот, се приближи до Пит.

— Капитан Бърч ми нареди да ви уведомя, че се намираме на три мили от целта.

— Благодаря. Моля те, предай на шкипера, че двамата с Ал скоро ще идем при него.

Джордино хвърли две отвертки в кутията за инструменти, изправи се и се протегна, за да разкърши гърба си.

— Готов е, както ще бъде и занапред.

— Тогава да вървим на мостика и да видим как изглежда „Долфин“ на хидроакустична станция със страничен обзор.

Бърч и още няколко инженера и учени от НЮМА бяха в командния център, разположен непосредствено зад лоцманската кабина. Горното осветление багреше лицата и ръцете на всички в странна пурпурночервена светлина. Последните опити потвърдиха, че показанията на уредите се виждат по-лесно и по-продължително време под вълнов обхват от синьо-червена светлина.