Клайв Къслър - Възкръсналите

— Сама ли живееш?

— Не — усмихна се Кели, — с една тигрова котка на име Зипи и един басет, който се обръща на името Шагнастри.

— Не ходя често там, но следващия път, когато съм в града, ще ти се обадя да идем на вечеря.

— С удоволствие. — Тя записа телефонния си номер на късче хартия и му го подаде.

— Ще ми липсваш, Кели Еган.

Тя се вгледа в невероятните му очи и забеляза, че той говори сериозно. Лицето й пламна, коленете й омекнаха. Тя стисна здраво перилото и се запита какво й става. После изумена, че губи контрол над себе си, се повдигна на пръсти, обгърна с длани главата на Пит и впи устни в неговите. Очите й бяха затворени, докато неговите щяха да изскочат от приятната изненада.

После Кели се отдръпна, възвърна женственото си поведение и рече:

— Благодаря ти, Дърк Пит, задето спаси живота ми, както и за нещо много, много повече. — Тя се отдалечи с две-три крачки и се обърна. — Колкото до куфарчето на баща ми…

— Да? — попита той, нямайки представа какво ще чуе.

— То е твое.

След тези думи Кели отново се обърна и заслиза по вертикалната стълба към работната палуба. Веднага щом бе спуснат задбордният трап, тя стъпи на кея и мигом бе погълната от рояк репортери.

Пит остави на Бърч и другите да обират лаврите. Докато всички те се веселяха в града на набързо устроените в тяхна чест банкети, той остана на борда на кораба и предаде по сателитния телефон „Глоубълстар“ пълен доклад на адмирал Сандекър в главното управление на НЮМА във Вашингтон.

— „Инкаунтър“ доста пострада — поясни той. — Уговорих да бъде приет на сух док още утре сутринта. Бригадирът на ремонтното звено прецени, че ремонтът ще продължи три дни.

— Вестниците и телевизията предават за спасителната операция всеки ден сутрин, обед и вечер — каза адмиралът. — Самолети са направили фантастични снимки на горящия туристически кораб и на „Инкаунтър“. Телефоните в НЮМА прегряха от обаждания за поздравления, а сградата гъмжи от репортери. Дължа на теб и на всички на борда на „Инкаунтър“ искрена, огромна благодарност от името на агенцията.

Пит можеше да си представи как адмиралът прелива от гордост в кабинета си и ликува, че е в центъра на вниманието. Видя ясно в съзнанието си рижата му коса със заличени от боя сиви нишки, заострената му брадичка в стил Вандайк, сините му очи, премигващи като неонови реклами от дълбоко задоволство и едва ли не надуши острия дим от една от специално изработваните за него пури.

— Това означава ли повишение на заплатата на всички нас? — подметна саркастично Пит.

— Не си го и помисляй — сопна му се Сандекър. — Слава не се купува с пари.

— Е, и премии ще е благороден жест от твоя страна.

— Не насилвай късмета си. Бъди благодарен, че няма да удържа от заплатата ти сметката за ремонта на кораба.

Пит нито за секунда не се хвана на грубия му тон — Сандекър беше прословут с щедростта си сред служителите на НЮМА. Затова беше повече от сигурен, че адмиралът вече е написал чекове за допълнителни възнаграждения и щеше да се окаже прав. Не че на Сандекър не му беше присъща користта, когато се касаеше до любимата му НЮМА. Пит знаеше много добре, че Сандекър вече замисля как да се възползва от спасителната операция и публичното й огласяване, за да получи одобрение от Конгреса за отпускане на допълнителна сума от петдесет милиона долара към бюджета на агенцията за следващата година.

— Сметката за ремонта не е всичко, което би могъл да поискаш да удържиш от заплатата ми — отвърна закачливо Пит. — За да не потънем, трябваше да изхвърлим в морето почти всички съоръжения на борда.

— И подводните апарати ли? — Тонът на Сандекър стана сериозен.

— Да, и тях ги спуснахме във водата, но после ги изтеглихме обратно на борда.

— Добре, защото ще ти потрябват.

— Не те разбирам, адмирале. След като половината от подводните ни научноизследователски съоръжения лежат на морското дъно, няма начин да изпълним първоначалната си мисия за нанасяне на картата падината Тонга.

— Не това имам предвид — отвърна бавно Сандекър. — Очаквам от теб да се гмурнеш до „Емърълд долфин“ със задачата да проучиш останките му за доказателства, отнасящи се до пожара, и причината за внезапното му и бързо потъване. — Той замълча за миг. — Ти знаеш, че той е потънал необяснимо как, докато е бил на буксир, нали?

— Да. Двамата с капитан Бърч следихме разговорите между влекача и пристанището му за домуване.

— „Дийп инкаунтър“ е единственият плавателен съд в радиус от хиляда мили, който може да свърши тази работа.