Клайв Къслър - Възкръсналите

— Какво научно откритие е подтикнало баща ви да усъвършенства технологията на магнитохидродинамичните двигатели?

— По-рано в неговите проучвания и разработки той се натъкна на препятствие, когато експерименталният му двигател надхвърли очакванията му за мощност и енергия, но доведе до огромни проблеми с триенето. При високи обороти двигателите имаха живот само няколко часа, след което почваха да стържат и да спират. Тогава той и един негов близък и семеен приятел — Джош Томас, инженер-химик, формулираха нов вид масло, което беше сто пъти по-ефикасно от всяко масло, продавано в търговската мрежа. Така татко получи нов енергиен източник, който може да се използва безкрайно, без измеримо износване години наред.

— Значи супермаслото е елементът, пренесъл магнитохидродинамичния двигател на баща ви от чертожната маса в практиката.

— Точно така — потвърди тя. — След успешната програма по изпитването на пилотския модел директорите на „Блу сийз“ се свързаха с татко и му поръчаха да конструира и монтира двигателите си на „Емърълд долфин“, който беше в строеж в корабостроителница в Сингапур. Там се строеше също и подводен луксозен пътнически лайнер, но не помня името му. Дадоха на баща ми изключителен лиценз за построяването на двигателите.

— Не може ли тази формула за маслото да бъде размножена?

— Формулата — да, но не и процесът. Няма начин да се повтори точният производствен процес.

— Предполагам, че той се е застраховал с патенти.

Кели закима силно.

— О, да. Той и Джош Томас получиха най-малко трийсет и два патента за конструкция на двигател.

— А формулата за масло?

Тя се поколеба, после поклати глава.

— Баща ми предпочете да я запази за себе си. Не пожела да се довери дори на Патентната служба.

— Доктор Еган е могъл да стане неимоверно богат, ако се е опитал да постигне договаряне за възнаграждения за маслото и двигателя си.

Кели сви рамене.

— И татко като вас беше направен от друго тесто. Той искаше светът да се облагодетелства от неговото откритие и беше готов да го подари. Освен това той вече работеше над нещо друго. Каза ми, че ставало дума за по-голям проект, нещо, което щяло да окаже невероятно влияние върху бъдещето.

— Сподели ли ви какво е то?

— Не. Той беше много потаен, каза ми само, че било по-добре да не го знам.

— Трезва мисъл — отбеляза Пит. — Искал е да ви предпази от някого, който отчаяно би опитал да се домогне до тайните му.

В очите на Кели се появи израз на тъга и униние.

— След смъртта на майка ми ние с баща ми доста се отдалечихме един от друг. Той беше добър и грижовен баща, но поставяше работата си на първо място и потъваше в нея. Мисля, че ме покани на това първо плаване на „Емърълд долфин“, за да се сближим отново.

Пит постоя замислен известно време. После посочи с глава коженото куфарче.

— Не мислите ли, че е време да го отворите.

Тя закри с ръце лицето си, за да скрие смущението си.

— Искам, но ме е страх.

— От какво ви е страх?

Тя се изчерви, но не от притеснение, а от мисълта какво ли ще намери там.

— И аз не знам.

— Ако се страхувате, че съм злодей, който възнамерява да забегне с ценната документация на баща ви, забравете. Ще ида да се настаня удобно в другия ъгъл, докато вие погледнете вътре, като закривате съдържанието с отворения капак, така че да не видя нищо.

Изведнъж създалото се положение й се стори нелепо. Тя сложи куфарчето в скута си и се изкикоти тихо.

— Знаете ли, нямам ни най-малка представа какво има в него. Предполагам само, че ще намеря таткови дрехи за пране или бележници, изпълнени с неразгадаемите му драсканици.

— В такъв случай нищо няма да ви стане, ако го отворите.

Тя се поколеба, после много бавно, сякаш отваряше кутия с някоя кукла на пружина, щракна закопчалките и повдигна капака.

— О, боже! — ахна от изумление тя.

Пит стана от мястото си.

— Какво има?

Сякаш в забавен каданс, Кели завъртя куфарчето и го остави да се изхлузи от ръцете й на пода.

— Нищо не разбирам — промълви тя. — То изобщо не е попадало в други ръце.

Пит се наведе и погледна в куфарчето.

То беше празно.

На двеста мили от Уелингтън метеорологическите уреди предвиждаха за следващите четири дни спокойно море и ясно небе. Сега, когато „Дийп инкаунтър“ вече не беше под непосредствена заплаха от наводняване и потъване, капитан Невинс нареди контейнеровозът му да избърза напред и да стигне възможно най-бързо до пристанището. Колкото по-скоро „Ърл ъв Уотълсфийлд“ стигнеше до Уелингтън, толкова по-добре. С две хиляди непредвидени пътници на борда, провизиите бяха критично оскъдни.