Клайв Къслър - Възкръсналите

Докато огромният кораб го подминаваше, екипажът и пътниците от „Емърълд долфин“ му помахаха за сбогом. Глас подхвана песен на Уди Гътри и скоро над хиляда гласове подеха мелодията и запяха серенада за мъжете и жените на борда на малкия научноизследователски кораб със „Сбогом, беше хубаво, че те срещнах“.

Беше трогателен момент, когато изпяха и последните думи: „И трябва да отплавам“. Преди да е изминал час, „Ърл ъв Уотълсфийлд“ вече беше изчезнал от хоризонта.

Капитан Невинс навлезе в пристанището на Уелингтън шест часа преди „Дийп инкаунтър“, където бе посрещнат със сдържана радост и тържествени приветствия. Хиляди хора се бяха струпали по крайбрежната алея и наблюдаваха, разговаряйки тихо, докато контейнеровозът бавно зае едно от корабните места. Сърцето на Нова Зеландия изпитваше дълбоко съчувствие към онези, които като по чудо бяха оцелели от най-големия пожар на кораб в морската история.

Спонтанен израз на съчувствие към живите и мъртвите заля цялата страна. Всеки дом отвори врати за корабокрушенците. Започнаха да се раздават огромни количества дрехи и храна. Митническите служители ги пропускаха, като им задаваха само по един-два въпроса, тъй като почти всички бяха загубили паспортите си в пожара. Авиокомпаниите отпуснаха извънредни самолети, които да ги закарат до градовете, в които живееха. Високопоставени лидери на новозеландското правителство и американският посланик сформираха комитет по посрещането. Тълпи от репортери от новинарските емисии обкръжиха оцелелите, които изгаряха от нетърпение да слязат на брега и да уведомят близки и приятели за благополучното си завръщане. Това беше най-голямото новинарско събитие в страната от най-новата й история и водещата новина беше героичната спасителна операция, извършена от екипажа и научните работници от „Дийп инкаунтър“.

Разследването беше вече започнало. Повечето от пътниците пожелаха доброволно да отговарят на въпроси и да дават изявления относно действията на екипажа по време на пожара. На оцелелите членове на екипажа бяха осигурени жилищни квартири за неопределено време. Адвокатите на морската туристическа фирма обаче поискаха от тях да не дават никакви показания, преди да бъдат официално разпитани в съда, където показанията им щяха да бъдат изслушани и записани.

Докато в настроението при посрещането на „Ърл ъв Уотълсфийлд“ преобладаваше меланхолията, то очакването на „Дийп инкаунтър“ достигна атмосферата на див и необуздан купон. Когато научноизследователският кораб навлезе в пролива Кук и се отправи към Уелингтън, той бе посрещнат от малка флотилия от частни яхти, която до врязването на носа му в пристанищните води набъбна до стотици най-различни плавателни съда. Пожарни кораби ескортираха кораба до пристана, като междувременно маркучите им пръскаха струи вода високо във въздуха във вид на завеса от разноцветни дъги, облени от яркото слънце.

Тълпите от хора видяха ясно излющената тюркоазна боя и разкъсаната на места обшивка на корпуса от блъскането му в туристическия лайнер по време на невероятната операция за спасението на близо две хиляди души. Наложи се капитан Бърч да използва рупор за командите си за процедурите по заставането на кораба до кея поради глъчта от викове и радостни възгласи, подсилена от тръбене на автомобилни клаксони, биене на камбани и вой на сирени, наред с дъжда от знаменца и конфети, който се сипеше върху палубите.

Екипажът и научният екип не съзнаваха, че тъй мигновено са станали национални знаменитости и са приветствани като герои. Бяха смаяни от шумното посрещане и не можеха да повярват, че то е за тях. Това ги накара да забравят за умората. Още като видяха армадата от посрещачи, всеки побърза да се измие и премени в най-хубавите си дрехи. Жените от научния екип се облякоха в рокли, мъжете — в памучни панталони и спортни сака, а екипажът — в униформите на НЮМА. Всички стояха на работната палуба, опразнена от всякакви океанографски съоръжения освен двата подводни апарата, и помахваха в отговор.

Кели стоеше до Пит на крилото на командния мостик, въодушевена от гледката, но и тъжна, че баща й го няма, за да я види и той. В един момент тя се обърна и поглеждайки Пит в очите, каза:

— Мисля, че е време да се сбогуваме.

— За Щатите ли отлиташ?

— Да, ще си направя резервация за първия полет за вкъщи, за който има места.

— Къде е това „вкъщи“?

— Ню Йорк — отвърна тя, улавяйки едно хвърлено от посрещачите книжно знаменце. — Имам къща в горната западна част на града.