Клайв Къслър - Възкръсналите

Когато Пит влезе отново в каютата си, Кели се беше изкъпала и довършваше последния от сандвичите с шунка и кашкавал. Каната с мляко бе пресушена. Той седна на отсрещния стол.

— Май се чувствате отново като човешко същество, нали?

Тя се усмихна и кимна; имаше вид на ученичка, която е хваната да прави беля.

— Сигурно се чудите защо не напуснах кораба.

— Да, мина ми такава мисъл.

— Страхувах се.

— От какво, от кого? От мъжа, който нападна вас и баща ви? С радост ще ви съобщя, че той отиде при другите жертви на кораба, които се удавиха.

— Имаше още един — каза тя плахо. — Беше корабен офицер. Той като че ли беше съучастник на червенокосия. Двамата се опитаха да откраднат куфарчето и според мен имаха намерение да убият баща ми. Но изглежда нещо се обърка по време на боричкането им, защото те не постигнаха друго, освен да го бутнат над перилото във водата…

— Заедно с куфарчето му — продължи изречението й Пит.

— Да. — Очите на Кели се напълниха със сълзи при спомена за смъртта на баща й.

Пит извади от джоба си носна кърпа и й я подаде. След като избърса очите си, тя се загледа в кърпата и рече:

— Не знаех, че мъжете все още употребяват такива носни кърпи. Мислех, че вече ползват само книжни.

— Аз съм от старата школа. Човек никога не знае кога ще срещне тъжна жена.

Тя му хвърли странен поглед и се усмихна леко.

— Не съм срещала човек като вас.

— Хора като мен никога не развиват стадно чувство — отвърна той и се върна отново на въпроса. — Можете ли да опишете въпросния офицер?

— Да. Беше чернокож, афроамериканец предполагам, тъй като корабът принадлежеше на вътрешна морска линия и повечето от екипажа бяха от Съединените щати.

— Странно е, че са изчакали да пламне пожара, та да нападнат баща ви.

— Той неведнъж е бил обект на подобни действия — каза тя гневно. — Казвал ми е, че на няколко пъти е бил заплашван.

— Какво е било това толкова важно нещо, заради което баща ви е трябвало да умре? — попита Пит, сочейки куфарчето на пода до краката й.

— Баща ми е… — тя замълча за миг и се поправи: — беше доктор Елмор Еган, много умен човек. Работеше и като машинен инженер, и като инженер-химик.

— Името ми е познато. Доктор Еган беше много уважаван изобретател, нали? Създател на няколко различни видове водометни двигатели. Доколкото си спомням, той също така формулира дизелово гориво с висок коефициент на полезно действие, което намери широко приложение в транспортната индустрия.

— Нима знаете всичко това? — изненада се приятно Кели.

— Аз съм морски инженер — каза Пит. — Щях да получа оценка „слаб“, ако не бях чувал за баща ви.

— Последният проект на татко беше разработка на магнитохидродинамични двигатели.

— Като тези на „Емърълд долфин“.

Тя кимна безмълвно.

— Трябва да призная невежеството си относно магнитохидродинамичните двигатели. От малкото, което четох, разбрах, че за прилагането на тази технология са нужни още трийсет години. Затова бях изненадан, като научих, че такива двигатели са били монтирани на „Емърълд долфин“.

— Всички бяха изненадани. Но татко постигна важно откритие, революционна конструкция. Той смеси електричеството, открито в морската вода, а после го пусна през вътрешен магнитопровод, поддържан на абсолютна нула посредством течен хелий…

Пит я слушаше внимателно и думите й го накараха да възкликне:

— Да не би да казвате, че единственият му външен източник на гориво за двигателите е морската вода?

— Солената вода има много слабо електрическо поле. Баща ми откри метод за усилването му до невероятно висока степен, за да произвежда енергия.

— Трудно ми е да си представя средство за задвижване с неизчерпаем източник на гориво.

Лицето на Кели изразяваше гордост от баща й.

— Както той ми обясни…

— Нима не сте работили заедно с него? — почуди се Пит.

— Не. — Тя се засмя за първи път. — За жалост той беше ужасно разочарован от мен. Аз не мога да мисля с отвлечени понятия. Никога не ми е идвало отвътре да овладея алгебрата. Решаването на уравнения беше безнадеждна кауза за мен. Специализирах бизнес в Йейл, където получих магистърска степен. Работя в една консултантска фирма, чиито клиенти са универсалните магазини и магазините за преоценени стоки.

Устните на Пит се разтегнаха в лека усмивка.

— Е, не е толкова вълнуващо, както да създаваш нови форми на енергия.

— Може би — тя отметна глава назад и светлокестенявата й коса затрептя около врата и раменете й, — но поне си докарвам добър доход.